Тай-пан

— И двамата сте добре дошли. — Струан посочи със знак Лим Дин да донесе гарафата и чашите. — Шери?

— Не, благодаря. Смятам, че трябва да си вървим — каза Тилмън. Шиваун смръщи красиво чипото си носле.

— Но ние току-що дойдохме. Исках първа да ви поздравя с добре дошъл, тай-пан.

— Наистина сте първа. Седнете. Радвам се да ви видя.

— Донесохме подаръци за къщата. — Тя отвори чантата си и извади оттам малко хлебче, солничка и шише вино. — Има стар обичай да се пожелава на къщата щастие. Щях да дойда сама, но чичо каза, че това означавало много лош вкус. Не е виновен той.

— Радвам се, че дойдохте. — Струан взе от хляба. Беше златистокафяв, ароматен, с добре препечена коричка.

— Снощи го опекох.

Струан отчупи парченце и опита.

— Чудесен е!

— Не е задължително да се изяде. Поне идеята е такава. — Тя се засмя отново и вдигна чантата и чадърчето си. — Сега, след като изпълних задължението си, мога да си вървя.

— Първите ми гости няма да направят това. Настоявам поне да пиете по едно шери.

Лим Дин поднесе чашите. Шиваун взе една от тях и се настани удобно, а Уилф Тилмън се намръщи. Лим Дин се оттегли.

— Наистина ли го опекохте сама? Съвсем сама? — попита Струан.

— Много важно е едно момиче да може да готви — отвърна тя и го погледна предизвикателно.

Тилмън отпи глътка.

— Шиваун е добра готвачка.

— Искам по един хляб на ден — каза Струан. Седна на голямото кожено кресло и вдигна чашата. — Желая ви дълъг живот!

— И на вас!

— Къщата ви е много хубава, тай-пан.

— Благодаря. Когато е напълно готова, ще ви я покажа цялата. — Струан знаеше, че тя умира от любопитство да разбере дали слухът за Мей-мей е верен. — Аристотел каза, че миналия път, когато ви видял, сте били много зле.

— Просто бях настинала — отговори тя.

— За нов портрет ли позирате?

— Смятам да позирам — каза тя, без да се смути. — Миличкият Куанс! Толкова харесвам портретите му! Чичо и аз се опитваме да го придумаме да дойде с нас във Вашингтон през сезона. Сигурна съм, че ще направи цяло състояние там.

— В такъв случай съм убеден, че гостът ви е осигурен. — Струан се питаше дали изписаната на лицето й невинност е престорена или естествена. После погледна към Тилмън.

— Как върви търговията?

— Благодаря, отлично. Днес следобед Джеф се връща в Кантон. Селцето кипи от сделки. Ще се прибирате ли там?

— След няколко дни.

— Разбрах, че „Блу клауд“ е успял да настигне „Грей уич“. Един от нашите кораби ги срещнал преди два дни на връщане от Сингапур. Препускали като луди. Желая успех!

Докато двамата разговаряха любезно по делови въпроси, без истински да се интересуват един от друг, Шиваун отпиваше от шерито и разглеждаше Струан. Беше облечен в лек вълнен костюм, добре ушит и елегантен. „Може би не знаеш, но ти си великолепен мъж, Дърк Струан — мислеше си тя, — и аз ще се омъжа за теб. Какво ли представлява китайската ти метреса? Чувства се присъствието й в стаята. Метреса или не, аз съм момиче за теб. А когато ти стана жена, дълго време няма да има нужда да ми изневеряваш. Дълго време!“

— Е, все пак мисля, че трябва да тръгваме — каза Тилмън и стана.

— Отново се извинявам за неочакваното посещение.

— Няма защо.

— О, между другото, тай-пан — обади се Шиваун, — разбрах, че жените не са поканени да гледат борбата днес следобед. Бихте ли заложили на моряка от мое име?

— Божичко, Шиваун — извика Тилмън шокиран. — Не бива да говориш такива работи! Не е красиво да го прави една дама!

— Но и ти си много нелюбезен и старомоден, чичо. Вие, мъжете, обичате борбите, защо да не ги обичаме и ние? Обичате хазарта, защо не и ние?

— Чудесен въпрос, Шиваун! — Струан се развесели от смущение — то на Тилмън.

— Това е ориенталски обичай — каза тя и погледна невинно Струан. — Чувам, че китайците играят непрекъснато хазарт, особено жените.

Струан се направи, че не забелязва репликата.

— Хазартът е лош навик — каза Тилмън.

— Не съм съгласна, чичо. На колко се обзаложи ти?

— Това няма нищо общо!

Струан се засмя:

— С ваше позволение, Уилф, нека й угодим. Залагате една гвинея за флотата, така ли?

— Благодаря, тай-пан — побърза да каже тя, преди Тилмън да отвори уста, и подаде облечена в ръкавица ръка. — Това е въпрос на принцип. Много сте внимателен!

Той задържа ръката й малко по-дълго, отколкото бе необходимо, после я целуна, очарован от мисълта, че би могла да му принадлежи, и ги изпрати до вратата.

— Ще ви видя и двамата тази вечер.

— Ако не спечелите наградата, ще позеленея от яд. И ще се озова в затвора за длъжници.