Тай-пан

— Ти ли си Фред?!

— Да, Ваше благородие — прошепна то едва чуто.

— Говори високо, момче! — подвикна му Скрагър и то повтори отсечено:

— Да, Ваше благородие, аз съм Фред.

— Аз съм Бърт, Ваше благородие — каза евроазиатчето уплашено, когато Струан го погледна. Беше височко, хубаво момче с красиви зъби и златиста коса. Беше най-високо от трите.

Струан премести поглед към У Пак. Момчето сведе очи и започна да рови с крак в земята.

— Той не говори ли английски?

— Не. Но Бърт говори езика му. И Фред знае някои думи. Майката на Бърт е фукиенка — Скрагър се смути още повече.

— Къде е майка ти, Фред?

— Умря, Ваше благородие — изхълца хлапето. — Умря, сър.

— Умря преди две години. От скорбут — обясни Скрагър.

— Значи на корабите си имахте и англичанки?

— На някои кораби. Бягайте там, момчета — каза той и децата му изтичаха до мястото, което им бе посочил. У Пак се поколеба за момент, после изтича и той и застана близо до тях.

Скрагър понижи тон:

— Майката на Фред беше каторжничка. Изселена преди три години за това, че откраднала въглища по средата на зимата. Ожени ни един свещеник в Австралия, но може би това не беше правилно, защото ние бяхме пропаднали хора. Въпреки всичко се оженихме. Преди да умре, се заклех, че ще се грижа за момчето.

Струан извади още няколко документа.

— С това получавам настойничество над момчетата, докато навършат двайсет и една години. Можете да разпишете за синовете си, но какво ще правим с У Пак? Трябва ни роднина.

— Аз ще сложа знак на всички. Имате ли копие, което да покажа на У Фанг?

— Да. Можете да вземете едно копие.

Струан започна да попълва имената, но Скрагър го спря.

— Тай-пан, не записвайте момчетата с името Скрагър. Напишете друго име. Което искате. Не, не ми казвайте името. Което и да е име, само да е хубаво. — Потта бе избила на челото му. Пръстите му трепереха, когато взе молива и сложи знака си. — Фред ще забрави и мен, и майка си. Погрижете се и за Бърт, а? Все още съм женен за майка му — не е лоша китайка. Погрижете се за тях и ще бъдете приятел до гроб. Кълна се. Нека се научат да казват молитвите си както трябва. — Той издуха носа си с пръсти и ги изтри в панталоните си. — у Пак трябва да пише веднъж месечно на Джин-куа. О, да, и вие трябва да пишете веднъж в годината отчет за направените разходи по обучението и прочие. Те ще посещават едно училище и ще живеят заедно.

Той повика китайчето. У Пак се приближи неохотно. Скрагър посочи с пръст към лодките и момчето тръгна послушно. После направи знак на синовете си.

— Тръгвам, деца.

Момчетата изтичаха към него, притиснаха се и започнаха да го молят да не ги изпраща далеч. По лицата им се стичаха сълзи и в очите им се четеше ужас. Но той ги отблъсна и заговори с твърд глас:

— Тръгвайте сега. Слушайте тай-пана. Той ще ви бъде като баща.

— Не ни изпращай, татко — молеше жално Фред. — Ще бъда послушен, татко. Не ни изпращай.

Те стояха с клюмнали глави, обзети от необятна скръб.