Тай-пан

— Сто и петдесет е повече от сумата, която печелят за десет години — каза Скрагър.

— Искате ли да ви взема и вас?

— Засега съм доволен от сегашния си господар, любезно благодаря. — После врътна глава, когато го осени мисъл, и каза предпазливо: — У Фанг няма да плаща всички тези пари, нали?

— Няма и да го питам. Тези хора ще изработят всяко пени от заплатата си, бъдете сигурен в това. Или ще ги оставя на брега.

— Щом не плаща моят господар, давайте им каквото искате, парите са ваши.

След като Фонг приключи с четенето на документа, Струан накара всеки човек да напише името си с йероглифи върху едно копие. Всички можеха да пишат. Накара също всеки да нацапа лявата си длан с мастило и да сложи отпечатъка върху гърба на хартията.

— За какво е това?

— Всяка длан е различна. Вече ще зная всеки човек, независимо какво е името му. Къде са момчетата?

— Да се качват ли хората в лодката?

— Да.

Струан даде на Фонг един фенер и му посочи със знак накъде да върви. Той тръгна към брега и другите го последваха мълчаливо.

— Хитро го измислихте с този документ, тай-пан. Наистина сте умен. — Скрагър смучеше замислено края на ножа си. — Чух, че добре метнахте Брок. Със среброто.

Струан погледна Скрагър, изведнъж почувствал недоверие.

— Брок каза, че между нападателите имало и европейци. Вие бяхте ли един от тях?

— Ако У Фанг ми беше наредил да участвам, операцията нямаше да завърши с неуспех. У Фанг Чой не търпи неуспехи. Сигурно са били някои от местните въшльовци. Ужасно! — Скрагър огледа тъмнината. Когато се увери, че са сами, заговори съучастнически. — У Куок е фукиенец. Роден е нагоре по крайбрежието, в Кемой. Познавате ли острова?

— Да.

— Една нощ по средата на лятото ще има Летен празник. У Куок ще бъде там във връзка с някакви предци — очите на Скрагър светнаха злобно. — Ако наоколо кръжат една-две фрегати, той ще влезе в капана като пършив изкормен плъх.

Струан се засмя презрително.

— Друг път ще влезе!

— Право ви казвам, кълна се! Този негодник ме измами и ме накара да ви се закълна за нещо, което излезе лъжа, и аз никога няма да му простя. Клетвата на Скрагър е не по-лоша от вашата.

— Добре. А смятате ли, че мога да се доверя на човек, който предава господаря си като плъх?

— Той не ми е господар. У Фанг Чой е моят господар, никой друг. На него се заклех във вярност, не на друг. Сега се кълна и пред вас.

Струан огледа Скрагър.

— Ще си помисля какво да правим в нощта на Летния празник.

— Кълна се, искам да умре, по дяволите. Клетвата на човека е всичко, което го дели от ада. А аз се заклех на тази свиня, проклет да е, затова искам разплата.