Тай-пан

— Това е първото. Кое е второто?

— Кълъм. Ти и Кълъм.

Струан погледна през вратата на палатката към пристанището и към красиво наредените многобройни кораби.

— Мисля, че се чувства добре.

— Нямах предвид това.

— Хайде да не говорим сега, Роб.

— Много лоша ситуация. Лоша за вас двамата и за къщата.

— Да оставим този разговор за друг път.

— Моля те, прости му! Моля те!

— Дай ни време, Роб. — Струан се обърна отново към него. — Малко време.

— Добре, Дърк. — Роб пъхна ръце в джобовете си. — Какво се случи снощи в Абърдийн?

Струан му разказа, показа му документа и удостоверението за настойничество. Но не каза нищо за У Куок и Кемой, нито за нощта на Летния празник. Тази нощ щеше да настъпи, докато той беше тай-пан, така че сам щеше да вземе решение как да постъпи.

— Къде са момчетата? — позаинтересува се той.

— На борда на „Рестинг клауд“. Наредих на Волфганг да се занимава с тях. Останалите са на „Чайна клауд“.

— Най-добре е да закараме децата в Англия колкото може по-скоро. Ако стане общо достояние, че имаме вземане-даване с тази сган, ще си навлечем голяма беля.

— „Тъндър клауд“ е почти натоварен. Готов е да отпътува след четири или пет дни. Ще тръгнат с него.

— Днес ще ги изпратя в Уампоа.

— Не, брат. Аз лично ще ги съпроводя утре. По-безопасно е. Твърде много рискуваме в Кантон, така че най-добре е да се връщам обратно веднага. Ще искаш ли да дойдеш с мен?

— Не мога, Дърк. Сара скоро ще ражда. Защо не вземеш Кълъм?

— Тук има много работа.

— Ще трябва да научи много и за чая, коприната и корабоплаването. Остават му само четири месеца.

— Добре.

— Какво смяташ да правиш с хората?

— Първо Волфганг и Гордън ще ги научат да говорят английски. След три месеца ще ги пуснем да плават в клиперите. Само по един човек на кораб. Помисли си добре как можем да ги спечелим на наша страна.

— Ще се опитам. Чудя се каква ли дяволия са намислили У Куок и Скрагър. Нямам им никакво доверие.

„Да — помисли си Струан, — какво ли би направил, ако разбереш за нощта на Летния празник. Сигурно би изпратил фрегати. Или може би ще им устроиш капан. А аз? Още не знам.“

Роб погледна навън към кипящата строителна дейност.

— Ако Господ е на наша страна този сезон, ще изпреварим Брок.

— Да — съгласи се Струан. „Но какво ще правим със самия Брок? А с Горт?“ — помисли си той.

— Смятам да пресушим част от крайбрежната вода и да продължим пристаните навътре в морето — каза Роб. — Можем да опитаме още тази година, вместо да чакаме до другата.

— Добра идея, братко.

— Извинете, сър — каза Кудахи, който бе влезнал забързано, — но искахте да рапортувам незабавно.

— Влезте, мистър Кудахи — каза Роб. — Как мина всичко?

— Като по вода, сър. Пристигна пощата, както казахте. Взех списъка на пътниците, както поискахте. Засякохме кораба близо до Поклю Чай. Ще пристигне в пристанището след три часа. — Кудахи се засмя и постави на масата малък пощенски чувал. — Извинете, сър, но откъде разбрахте, че пристига пощата? Корабът подрани с един ден.