Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
С тези думи тя се обърна и се втурна между скалите с лека стъпка, скъсяваики разстоянието между себе си и стихията, докато Алек стоеше на пътеката зад нея, стиснал юмруци до тялото си.
Отблизо огънят беше същинска стена от злато, която трептеше и се движеше, а в сърцето и блещукаха цветове: ослепително червено, оранжево, зелено. Клеъри не виждаше нищо друго освен пламъци; от горещината кожата запари, а очите и се насълзиха. Тя си пое дълбоко дъх, който обгори гърлото й, и прекрачи в огъня.
той я обгърна като прегръдка. Светът стана червен, златен и оранжев и се разлюля пред очите и. Горещият вятър развя косата и и Клеъри не беше сигурна кое бяха огнените и кичури и кое — истинският огън. Пристъпи внимателно напред, залитаики, сякаш вървеше срещу силен вихър — усещаше как огнеотблъскващата руна тупти върху ръката и при всяка стъпка, докато вихрушката на пламъците се издигаше около нея.
Пое нова глътка изпепеляващ въздух и продължи напред с превити рамене, сякаш на плещите и лежеше непосилен товар. Около нея нямаше нищо друго освен огън. Щеше да умре в него, помисли си Клеъри, щеше да изгори като перце и върху пръстта на този чужд свят нямаше да остане дори следа, която да показва, че някога е била тук.
Джеис; помисли си Клеъри и направи една последна крачка. Пламъците се разделиха пред нея, като завеса, която някои беше дръпнал, и тя ахна и политна напред; коленете и се удариха силно в земята. Огнеотблъскващата руна на ръката и избледняваше, отцеждаики и неината енергия с отслабващата си сила. Клеъри вдигна глава и зяпна.
Огънят я обграждаше от всички страни, пламъците се издигаха към опаленото демонско небе. Насред огнения кръг беше коленичил Джеис, недокоснат от пламъците, отметнал златокосата си глава назад, с притворени очи. Ръцете му лежаха върху земята и от дланите му струеше река, която приличаше на разтопено злато. Тя се разделяше и криволичеше като малки ручеичета от лава, осветяваики пръстта по пътя си. Не, помисли си Клеъри, не просто осветяваики. Земята кристализираше под нея и се превръщаше в твърд златен материал, които грееше като…
Като адамас. Клеъри запълзя към Джеис. Неравната земя под нея отстъпи място на хлъзгаво, подобно на стъкло вещество, като адамас, ала не бяло, а златно. Джейс не помръдваше. Досущ като ангела Разиел, надигнал се от водите на езерото Лин, той стоеше съвършено неподвижен, докато огънят се оттичаше от него, а земята наоколо се втвърдяваше и се превръщаше в злато. Адамас. Могъществото му се изливаше в тялото на Клеъри и караше костите И да потръпват. В ума и разцъфнаха образи: руни, които изригваха, а после изчезваха като фоиерверки, и тя скърбеше за загубата им, толкова много руни, чието значение никога нямаше да узнае и никога нямаше да използва, но ето че вече се намираше съвсем близо до Джейс и първата руна, която си бе представила в живота си, руната, която и се явяваше непрекъснато през последните дни, се надигна в ума и. Крила, свързани от една линия… не, не крила… дръжката на меч… винаги е било дръжка на меч…
— Джейс! — извика тя и очите му се отвориха, по-златни и от огъня.
Гледаше я с пълно изумление и Клеъри изведнъж осъзна какво смяташе, че прави — коленичил, в очакване на смъртта си, в очакване да бъде погълнат от пламъците като средновековен светец. Прииска й се да го зашлеви.
— Клеъри, как…
Тя посегна към китката му, ала той беше по-бърз и избегна ръката й.
— Не! Не ме докосвай. Не е безопасно…
— Джеис, престани. — Клеъри вдигна ръката си, онази, върху която руната пир проблясваше със сребрист цвят в призрачното сияние. — Минах през огън, за да стигна до теб — надвика тя тътена на пламъците. — Сега и двамата сме тук, не разбираш ли?
Очите му бяха обезумели, отчаяни.
— Клеъри, махни се…
— Не! — Клеъри го сграбчи за раменете и този път той не се отдръпна. Тя стисна боиното му облекло в свитите си юмруци. — Знам как да оправя това! — изкрещя и като се наведе, докосна устните му със своите.
Те бяха горещи и сухи; кожата му я опари, когато прокара ръце по шията му, за да улови лицето му в шепи. Усети вкус на огън, жарава и кръв и се зачуди дали и той беше вкусил същото върху нейните устни.
— Довери ми се — прошепна Клеъри до устните му и макар думите и да бяха погълнати от хаоса около тях, тя почувства как Джейс се отпусна мъничко и кимна, притискаики се в нея, оставяики огъня да премине между тях, докато всеки от тях вдишваше дъха на другия и вкусваше искрите върху устните му.