![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Онази вечер се скараха ужасно. Започна се от дреболия, от някакъв неин коментар за Кейтлин Руфъс, за поведението ѝ, когато наскоро излезли на танци с Кити и останалите. Стотици пъти досега беше говорила така, обаче този път думите ѝ предизвикаха разгорещен спор. Доли се слиса от острия тон на Джими, от нещата, които ѝ наговори; посъветва я да си избере по-свестни приятели, след като старите толкова я разочароват, подметна дори, че може следващия път да предпочете да дойде на гости на него и на баща му, вместо да излиза с хора, които явно не харесва. Всичко беше толкова неочаквано, толкова нелюбезно, че тя се разплака на улицата. Обикновено, когато Доли плачеше, Джими разбираше колко е наранена и веднага се опитваше да оправи нещата, но не и този път. Просто кресна „Господи!“ и се отдалечи със стиснати юмруци.
Доли преглътна риданията си, заслушана и изчакваща в тъмното, и отначало не чу нищо. Реши, че наистина е останала самичка, че е прекалила и този път той наистина я е изоставил.
Не беше. Джими се върна, но вместо да ѝ се извини както очакваше Доли, ѝ заяви с глас, който тя едва позна:
— Трябваше да се омъжиш за мен. Дол. Трябваше да се омъжиш за мен, когато те помолих.
Думите му предизвикаха надигането на болезнено ридание в гърлото ѝ и тя проплака:
— Не, Джими, ти трябваше да ме помолиш по-рано!
След това се сдобриха на стълбите на пансиона на госпожа Уайт. Целунаха се за лека нощ предпазливо и учтиво, единодушни, че чувствата им са взели превес, и толкова. Обаче Доли знаеше, че се е случило нещо повече. След това лежа будна цели четири часа, премисляше последните седмици, спомняше си всяка среща с него, какво му е казвала, какво е било неговото поведение и докато всичко това се разиграваше в главата ѝ, тя проумя. Беше заради плана, заради онова, което го беше помолила да стори. Вместо да оправи отношенията им, както се бе надявала, имаше опасност умният ѝ план да развали всичко…
Седнала в кафенето сега, Доли изгаси цигарата си и извади писмото от чантата си. Издърпа го от плика и го препрочете. Предложение за работа от пансиона "Сий Блу". Джими намери обявата във вестника и ѝ я изряза. "Звучи страхотно, Дол — каза ѝ тогава. — Превъзходно място на морето — чайки, солен въздух, сладолед… И аз ще успея да си намеря работа… все ще открия нещо." Доли не си представяше как ще почиства след бледите и ръсещи пясък туристи, обаче Джими ѝ вися над главата, докато не написа писмото, и отчасти неговата категоричност много ѝ допадна. Защо не, реши тя накрая. Джими щеше да бъде доволен, а ако получеше работата, тя винаги можеше тайно от него да я откаже. Тогава Доли смяташе, че не се нуждае от такава работа, не и когато Джими най-сетне уреди снимката с Вивиан…
Вратата на кафенето се отвори и влезе Джими. Личеше си, че е тичал — от нетърпение да я види, надяваше се тя. Доли му махна и го проследи с поглед, докато се доближаваше към масата — тъмният перчем беше паднал на лицето му и той изглеждаше красив, чорлав и никак опасен.
— Здрасти, Дол — целуна я той по бузата. — Малко е топличко за кожено палто, не мислиш ли?
— Добре ми е — усмихна се Доли и поклати глава.
Премести се на седалката в сепарето, но той седна срещу нея и вдигна ръка, за да извика сервитьорката.
Доли го изчака да си поръча чай, но накрая не издържа, пое си дълбоко дъх и каза:
— Хрумна ми една идея.
Лицето му се напрегна и тя усети самокритично бодване, когато забеляза колко бдителен е станал. Пресегна се и нежно го погали по ръката.
— О, Джими, не е нищо такова… — Замълча и задъвка бузата си отвътре. — Всъщност — снижи глас тя — мислех си за онова нещо, за плана.
Той вирна отбранително брадичка и тя побърза да продължи:
— Може би трябва да забравим за всичко — за срещата, за снимката.
— Наистина ли?
Тя кимна и по изражението на Джими отсъди, че е взела правилното решение.
— Изобщо не биваше да те моля… — заизливаха се като каскада думите ѝ, — не разсъждавах трезво. Цялата история с лейди Гуендолин, със семейството ми… явно малко ме е подлудила, Джими.
Той се премести до нея и обхвана лицето ѝ с ръце. Тъмните му очи потърсиха нейните.
— Разбира се, клетото ми момиче.
— Не биваше да те моля — повтори тя, докато той я целуваше. — Не беше честно. Извиня…
— Шшшт! — спря я той и гласът му прозвуча облекчено и по-сърдечно. — Не се притеснявай. Всичко е в миналото. Двамата с теб трябва да оставим всичко в миналото и да гледаме напред.