![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
На Лоръл ѝ се искаше да може да потърси отговорите на повече места. Хрумна ѝ, че машината на времето на Джери би била най-полезна в момента. За жалост, разполагаше само с дневниците на Кейти. Прочете още няколко текста, от които ставаше ясно, че приятелството на Вивиан и Джими се задълбочава въпреки несекващите опасения на Кейти, а после внезапно, на двайсети май се разбираше, че в писмо Вивиан се е зарекла да престане да се среща с Джими, че е време той да започне нов живот и че тя му желае всичко най-хубаво и се сбогува с него.
Лоръл стаи дъх и се запита дали в крайна сметка Кейти е изпратила писмото на Джими и дали написаното там не стои в основата на тази внезапна промяна. Противно на всичко ѝ беше мъчно за Вивиан Дженкинс — макар да съзнаваше, че в приятелството ѝ с Джими се крие нещо повече от видимото, Лоръл не можеше да не съчувства на младата жена, която се радваше на толкова малко. Запита се дали симпатията ѝ не се дължи на факта, че знае каква съдба очаква Вивиан, но дори мнението на Кейти, която държеше приятелството на довереницата ѝ с Джими да престане, беше противоречиво, когато това накрая се бе случило:
Тревожех се за Вивиан и исках връзката ѝ с младия мъж да бъде прекратена, а сега страдам под бремето на осъщественото си желание. Получих писмо със съвсем малко подробности, но никак не ми е трудно да разчета тона му. Тя се е примирила. Отбелязва само, че съм имала право, че приятелството им е приключило и че не бива да се притеснявам, защото всичко се подредило прекрасно. Бих приела отчаянието или гнева ѝ. Но покорният тон на писмото ме обезпокои. Опасявам се, че той вещае зло. Очаквам следващото ѝ nucмо и се надявам състоянието ѝ да се подобри, но ще продължа да се придържам към убедеността си, че постъпката ми бе продиктувана от най-основателни причини.
Следващо писмо обаче нямаше. Вивиан Дженкинс бе починала три дни по-късно, факт, регистриран от Кейти Елис с предвидима дълбока скръб.
***
Трийсет минути по-късно Лоръл крачеше бързо по притъмнялата морава на Ню Колидж към автобусната спирка, замислена над всичко, което беше прочела, когато телефонът зазвъня в джоба ѝ. Номерът на екранчето не ѝ бе познат, но веднага вдигна.
— Лол?
— Джери?
— А, чудесно, улучил съм номера ти.
Лоръл се напрягаше да го чуе, защото отсреща беше много шумно.
— Джери, къде си?
— В Лондон. В телефонна кабина на Флийт Стрит.
— Наистина ли в града са останали работещи телефонни кабини?
— Явно. Освен ако не съм в машината на времето Тардис и не съм загазил здравата.
— Какво търсиш в Лондон?
— Издирвам доктор Руфъс.
— А? — Лоръл запуши с ръка другото си ухо, за да го чува по-добре— И какво, намери ли го?
— Да. Поне дневниците му. Лекарят е починал от инфекция към края на войната.
Сърцето на Лоръл туптеше бързо и тя прескочи преждевременната смърт на доктора. В желанието си да разплете тази загадка не можеше да си позволи повече състрадание.
— И какво? Какво откри?
— Не знам откъде да започна.
— От най-важното. И побързай, моля те.
— Чакай малко. — Тя го чу да пуска монета в телефона. — Там ли си?
— Да, да.
Лоръл спря под оранжевата светлина на една улична лампа, а Джери каза:
— Никога не са били приятелки, Лол. Според доктор Руфъс мама и Вивиан Дженкинс изобщо не са били приятелки.
— Моля? — Реши, че не го е чула правилно.
— Дори почти не са се познавали.
— Мама и Вивиан Дженкинс ли? Какви ги говориш? Видях книгата, снимката… разбира се, че са били приятелки.
— Мама е искала да са приятелки — съдейки по онова, което прочетох, тя е искала едва ли не да бъде Вивиан Дженкинс. Била е обсебена от представата, че двете са неразделни — "сродни души", така се изразявала, но всичко е само нейна измислица.
— Но… аз не…
— И после се случило нещо — не е ясно точно какво, — но Вивиан Дженкинс направила нещо, което накарало мама да проумее, че изобщо не са близки приятелки.
Лоръл си помисли за спора, споменат от Кити Баркър: между двете се бе случило нещо, заради което Дороти била в ужасно настроение и твърдо решена да си отмъсти.
— Какво, Джери! Знаеш ли какво е направила Вивиан?
Или какво е отнела.
— Чакай малко. По дяволите, монетите ми свършиха. — Разнесе се силен шум, докато той преравяше джобовете си и несръчно подмяташе слушалката. — Връзката ще прекъсне, Лол…
— Обади ми се пак. Намери още монети и ми се обади отново.
— Късно е, нямам повече монети. Скоро пак ще ти звъни. Пристигам в Грийнейкърс…