Неспокойкото [ЛП]

— Ние излязохме да се сражаваме за правото да бъдем в охраната на Прозрачния бог! — гордо отвърна по-големият юноша. — Аз се казвам Три, а приятелят ми — Ти. Ние сме воини и имаме право да се бием на арената!

— Тук е място за истински герои, а не за деца — опита се да ги уговори Тарантулата. Самият той беше не беше много по-възрастен от самоуверените юноши, но се радваше на заслуженото уважение на своите другари.

— Тогава можеш да си тръгнеш! — със звънък глас отговори вторият юноша.

След подобно оскърбление дори добрият Тарантула се отказа от всякакви опити да отрезви хлапаците. Желязоглавият въздъхна тежко изпод шлема си и каза:

— Ех… младост…

Раздаде се ревът на тръби — беше време за схватка.

И в този момент Алхазаб вдигна ръка. Гласът му, усилен с магия, се разнесе над целия оазис:

— Първо, нека се бият тези смели деца. Единият от тях ще влезе в битка с Тарантулата, другият ще започне двубой с Обикновения човек. И… нека сме снизходителни към дързостта на младите.

Тарантулата и Обикновеният човек сведоха глави. Заповедта на Алхазаб беше ясна — да ступат младежите, но да не ги убиват. Одобрителен тътен се разнесе по редиците на номадите — добротата на Прозрачния бог трогна дори суровите сърца на воините на пустинята.

Трикс и Тиана се спогледаха.

— Поемам този в червено и синьо — каза Трикс.

— Те и двамата са в червено и синьо — отбеляза Тиана.

— Вземам този с наметалото — уточни Трикс.

— Тогава за мен е този с въжетата — кимна Тиана.

Двамата прославени воини бавно пристъпиха към младежите. Изведнъж, когато все още ги разделяха десетина стъпки, Тарантулата подскочи и хвърли напред бодливите си топки. Целеше се не в самите момчета (такъв удар лесно би убил някого), а леко встрани, за да може след това с рязко дръпване да ги увие с въжетата като паяжина и да ги събори на пясъка. Тарантулата имаше добро сърце и по възможност предпочиташе да върже врага и да го остави в ръцете на палача, а не сам да го убива.

Но този път при Тарантулата нещо се обърка!

Момчетата дружно вдигнаха метлите си и прихванаха въжетата във въздуха. Рязко дръпване — законтряне — и Тарантулата с изненада осъзна, че всъщност той лети с лицето напред, подчинявайки се на опънатите въжета!

Тарантулата пусна оръжието си, претърколи се по пясъка и вече без да подценява противника, извади два мехура с клей, получен от варени паяци. Едно хвърляне — и лепкавата отровна течност щеше да залее очите на наглите хлапета!

Но метлата в ръцете на Трикс рязко се извъртя и изби мехурите директно в лицето на самия Тарантула! Той изпищя и започна да отделя лепкавия клей от клепачите си. Но Трикс вече се беше завъртял и с всички сили стовари метлата право върху главата на Тарантулата.