Неспокойкото [ЛП]

— Здравей, Амал! — възкликна едното от момчетата, по-силното и по-високото. Пристъпи към Амал и без да се гнуси от миризмата, здраво го прегърна. — Аз се казвам Три и съм от племето на солопроизводителите. Това е моят приятел. Ти и неговият по-малък брат, блажения Аха. Баща ти, уважаемият Хамуд, при когото бяхме на гости, ти изпраща поздрави, ето това солено сирене и се интересува как си!

— При мен всичко е наред — отговори Амал и преглътна слюнката си. — Как са татко, майките ми, братята, сестрите?

— Прекрасно — зарадва го Трикс.

— А как са камилите и овцете? — продължи Амал.

— Добре си пасат и дават мляко — продължи Трикс. — Твоят скъп баща ни каза, че си постигнал голямо уважение във войските на великия Алхазаб и можеш да ни помогнеш в същото…

Някой от седящите около огъня воини нервно се изхили. Младежът на име Трикс се намръщи и погледна Шамад. Шамад плувна в пот и погледна хилещия се воин. Онзи се сви и покри главата си с ръце.

— Всички вие обичате славния Амал, синът на достойния Хамуд — каза вторият младеж с нежен мелодичен глас. — Нали така?

— Всички обичаме Амал! — в хор отговориха седящите около огъня.

— Ще се върнем и ще проверим — небрежно подхвърли Трикс. — Всички вие сте воини на славния Алхазаб, нали?

— Точно така! — в хор изреваха воините.

— И никога не обиждате по-младите?

— Никога!

— И ако дори само на един от вас му хрумне идеята да обиди някой от приятелите си, който изглежда по-млад и по-слаб, който не може да отстоява себе си, който ви се е подиграл с нещо… независимо дали от непознаване на воинските порядки, с нежните черти на лицето си или с метлата на гърба си… — докато говореше, Трикс започна да обикаля около огъня, с ръце отзад, — … тогава чудовищно угризение на съвестта, незабавно пробудило се в душата, ще започне да ви гризе отвътре, причинявайки страшна болка в тила, предизвиквайки страдание и желание да се разкаете!

— А! — извика един от воините и се хвана за главата. — Не, не, не! Аз никога, никога няма да обидя бойните си другари! Не, не, не…

— И това е правилно! — с кимване одобри Трикс. — И така. На какво се спряхме?

— На спазване на реда и дисциплината и неуморно поддържане на приятелска атмосфера в подразделението, независимо от срока на служба, произхода и физическата сила! — възкликна повторно изпотилият се Шамад.

— Правилно говориш — кимна Трикс. — Ще бъдеш старши в това подразделение.

— Аз и така… — започна Шамад и спря. — Слушам!

— Сега да се върнем към основния въпрос — продължи Трикс. — Ние, неопитните и неумели воини, искаме да служим на великия Алхазаб…

— Слава на Алхазаб, Прозрачния бог! — внезапно в хор изреваха войниците. Трикс се поколеба, но продължи: