Кръвен обет [bg]

— Откъде е дошла цялата тази храна? — продължаваше Ондраус. — Кой ще плати за нея? — С книгата той удари по дланта си. — Нищо от това не е осчетоводено! Няма дори разписки! Не липсва нито крана, а изведнъж това пиршество! Не разбирам. Ти каза, че неговата чудатост засяга храната, но това е нелепо. Нищо не е безплатно, Тамас! Трябва да има цена!

Тамас откри, че тактично е започнал да се отдалечава. Скоро гласът на Ондраус бе заглушен от мълвата. А тя долиташе от разнообразни гърла. На масите търговци седяха редом с миячки на чинии, дребни благородници споделяха чиниите си с войници и безпризорни.

Фелдмаршалът се препъна. Нечия силна ръка го улови и му помогна да се задържи изправен.

— Не разбирам — рече той, обръщайки се към стоящия до него Олем.

Телохранителят не каза нищо.

От другата страна на площада портите на Черния зъб бяха разтворени; затворнически коли се присъединяваха към редицата товарни, изчакващи да бъдат натоварени и разпратени из всички краища на града. Тамас разпозна сини униформи да следят за реда сред колите.

— Кой е дал разрешение за това? — попита той, сочейки към кулата.

— Ти — отвърна гръмък глас. Сякаш от нищото Михали изникна до Тамас, пъхнал ръце в джобовете на престилката си. Той се усмихваше широко.

— Аз?

— Именно. — И с известно смущение Михали добави. — Поне аз така им казах. Но ти не се тревожи, това няма да попречи на задълженията им. Да следи за натоварването възложих на барутен маг. Името ѝ е Влора, ако не се лъжа.

— Къде е лейди Винцеслав? Тя трябваше да отговаря за празника.

— Херцогинята се оттегли, сър — обясни Олем. — Михали я замени.

Тамас не отговори. Той се огледа и се обърна към Михали.

— Какво си направил?

Майсторът готвач се усмихна още по-широко, а очите му заблестяха.

— Благодарен съм — каза той. — Благодарен съм, че се погрижи за архидиоцела. Благодарен съм, че най-накрая ме приветствахте като един от вас. От благодарност аз се вслушах в сърцето на града. И открих от какво се нуждае Адопещ, фелдмаршале.

— От какво? — тихо попита Тамас.

— Хората са гладни — рече Михали. Той разпери ръце, показвайки целия град. — Трябва да бъдат нахранени. Нужни са им хляб, вино, супа и месо. Но това не е достатъчно. Нужна им е и дружба. — Той посочи към един дребен благородник, виконт, облечен в най-скъпите си одежди, който наливаше фестивално вино на неколцина гамени. — Нужни са им приятелство, обич и братство.

Той повдигна ръка и допря длан до бузата на Тамас. Инстинктивно фелдмаршалът понечи да се отдръпне. И откри, че това е невъзможно.

— Ти ги пои с кръвта на аристократите — тихо продължи Михали. — И те пиха, но не утолиха жаждата си. Те погълнаха омраза, но това не ги засити, а само ги настърви още повече. — Той си пое дъх. — Твоите намерения бяха… не чисти, но справедливи. Ала справедливостта сама по себе си никога не е достатъчна.