Кръвен обет [bg]

— Как се казват?

Жената посочи към най-едрото.

— Крезим. Лурад. — Тя потупа онова, което бе чесала по главата. — А това е Гаел.

Таниел протегна ръка към Крезим. Кучето я подуши веднъж и се извърна.

— Не са дресирани на дружелюбност — каза Рина.

— Теб те харесват.

Тя кимна.

— Аз съм ги дресирала.

Таниел кимна и се надигна. Бо тъкмо пристигаше заедно с Катрин, която изгледа неодобрително всички им. Борбадор приклекна край Рина и обви кръста ѝ с ръка. Лурад започна да ръмжи.

— Долу — просъска Рина. Лурад послушно се отпусна.

Бо направи крачка назад.

— Проклети кучета — обърна се той към Таниел. — Изнервят ме.

— Ти спиш със стопанката им — отбеляза барутният маг. — Мен това би ме изнервило. И съм изненадан, че изобщо стоиш на крака, след целия този алкохол.

Борбадор кимна с глава към Катрин.

— Тя си има начини да отрезвява хората.

— Все неприятни, предполагам.

Бо потръпна.

Няколко мига по-късно от вътрешността на крепостта изникна Ка-поел, облечена в кожените си дрехи. Тях не бе обличала подир заминаването от Фатраста; обикновено предпочиташе дългото си палто и широкополата шапка. Кожените дрехи прилепваха към тялото ѝ, напомняйки на Таниел, че тя е жена, а не просто момиче. Нещо, което той не бе забелязвал преди.

Той забеляза и друго — че ръцете му са започнали да треперят, затова вдъхна щипка барут. Това ги поуспокои, макар и не изцяло. Въпреки това той се сдържа да не прекалява.

Ка-поел бе последвана от Фесник, водещ две магарета, отрупани с бурета барут. Зад него вървеше Гаврил. Всички се събраха около началника на крепостта.

— Приготвили сме достатъчно барут, за да сринем тунела им — каза Гаврил. — Ще успееш ли да го подпалиш от разстояние?

— При такова количество ще трябва да се отдалечим повече — отвърна Таниел. Влора би могла да го стори. Уникалният ѝ талант съумяваше да усеща и възпламенява барут от много по-голямо разстояние.

— В такъв случай ще използваме фитил — реши Гаврил. — Що се отнася до излизането: ще бъде бързо. Никой не вдига шум, докато не проверим тунела. Рина, това се отнася и за твоите кучета. Кой знае какви капани са заложили или колко работници и войници ще заварим. Щом заложим барута, оттегляме се. Ако се наложи, ще оставим магаретата.

— Те пък с какво са заслужили това? — обади се Фесник.

Гаврил подбели очи.

— Всички ли са готови?

Отговориха му кимвания и групата тихо напусна крепостта.

Простиращият се пред тях склон беше изцяло черен чак до Мопенхага, където стануваше кезианската армия. Саботьорите продължиха бавно, за да привикнат очите им с тъмнината. Щипка барут изостри взора на Таниел. По време на транса му мракът можеше да скрие малко неща от него. За това той се радваше — защото още си спомняше воя от предишната нощ, а заедно с него усещането за бродещо зло.