Кръвен обет [bg]

Бо направи знак на приятеля си и докосна пръст до средата на челото си. Таниел кимна.

Кратко замайване придружи отварянето на третото му око. Целият планински склон придоби тебеширения оттенък на вълшебство. Но тази магия беше стара, започнала да чезне. Той погледна към тунела.

Онова, което видя там, не беше старо и определено не беше зачезнало. Двойни ивици цвят се врязваха в земята и се отправяха нагоре по планината. Таниел затвори третото си око и запълзя надолу към входа. Ка-поел го следваше неотлъчно.

— Таниел! — остро прошепна Гаврил. Таниел не му обърна внимание. Той достигна входа и се спусна пред него. Над него Ка-поел цъкна с език. Барутният маг се огледа за врагове, преди да ѝ даде знак. На свой ред тя се спусна, подпомогната от него.

В склона зееха две дупки. Мракът в тях бе непроницаем дори за взора на един Отличник, но Таниел така или иначе се досещаше какво би видял. Два тунела, всеки с около лакът по-висок от човешки бой, изкопани изцяло от магия. Той прецени най-вероятния им излаз.

Не след дълго Бо и Гаврил се присъединиха към тях.

— Тук е пусто — смаяно каза Гаврил.

— Благодаря, че ни каза — тросна се Бо.

— Млъкни — каза му Таниел.

— Къде са сапьорите? Къде са Привилегированите? — продължаваше Гаврил.

Таниел повдигна ръка:

— Там горе.

— Искаш да кажеш, че вече са приключили с тунелите?

— Да.

— И са излезли…?

— Над крепостта — каза Таниел. — На билото. Снощи ми се стори, че виждам движение там. Реших, че ми се е привидяло. Но сега осъзнавам, че не е било така.

Гаврил се взираше към планинския връх.

— Но за да се прокопае подобен проход само с магия…

— Жулин — каза Бо. — И най-вероятно половината кезианска кабала.

— Тогава защо още не нападат? — рече Гаврил. — Североизточният проход се охранява само символично. През половината време там дори няма дежурни. Би било достатъчно да изпратят хиляда души, за да ни притиснат.

— Тя не се интересува от крепостта — каза Бо. — Още от самото начало целта ѝ е била да достигне върха на планината.

— Пак не виждам логика — отбеляза Таниел. — Защо не е разрушила крепостта и не е продължила нагоре? Освен ако…

— Тя бърза — довърши Бо. Няколко мига той остана загледан към върха. — Чувал съм истории, древни като Крезимир, че най-могъщите от Привилегированите са способни да използват излъчванията на другите планети, луната, звездите и слънцето, за да подхранват вълшебството си. Тя се нуждае от лятното слънцестоене.

За момент на Таниел му призля. Той бавно си пое дъх, щипка барут също помогна.

— Дори и така да е, защо не е казала на фелдмаршал Тайн за тунелите? Защо ги е скривала дори от него?