Кръвен обет [bg]

— Какво имате предвид? — каза Сиемон.

— Архидиоцелът е важен човек. Очаквах да видя повече посетители. Пратеници, чиновници. Такива неща.

— На много малко посетители е разрешено да навлизат в двора. Негово високопреосвещенство приема всички във вилата си. Там действително цари очакваното от вас оживление.

— А аз с какво съм заслужил да бъда изключение?

— Вас лично фелдмаршалът ви изпраща!

Поне един светъл лъч.

— От колко време служите тук? — попита Адамат.

— Две години и седем дена.

Сиемон все така отказваше да го поглежда, но инспекторът вече разбираше причината и не се чувстваше наскърбен. Божият служител се стараеше да се запази чист за предстоящия си брак. Това му желание беше достойно за уважение, дори и ако означаваше, че той рядко трябва да поглежда събеседниците си в очите. Но в подобна обстановка бе разбираемо, че ако иска да избегне изкушенията, трябва да остава загледан в собствените си крака.

— Предполагам, че не излизате много?

— Понякога посещавам града. По възложения на Негова светлост.

Небеса.

— Защо просто не се махнете? Не е нужно да отслужвате покаяние, за да получите стандартно брачно свидетелство.

— Аз съм божи човек. Ако се махна сега, изоставям вярата си. — Ръката му докосна символа на въжето, бродиран над лявата му гръб. — И губя шансовете си да се оженя.

— Значи тя иска да се омъжи за свещеник?

— Много свещеници се женят.

— За първи път чувам за подобно покаяние. Те не траят ли обичайно по шест месеца?

Сиемон придоби измъчен вид.

— Става дума за племенницата на архидиоцела.

Адамат го погледна с искрена симпатия:

— Здравата сте го закъсали.

— Службата приключи…

Едновременно с това вратата на параклиса се отвори. Няколко двуколки заобиколиха сградата и спряха пред нея, за да изчакат пътниците си.

Присъствалите на службата бяха седмина, мъже и жени, облечени в дрехи от коприна, кожа и муселин. Неколцина от тях Адамат разпозна — те бяха заможни търговци. С изненада той откри сред тях и мадам Лорен, негова неотдавнашна клиентка. Тя беше родом от заможно семейство; инспекторът бе искрено шокиран, че тя е преживяла Тамасовата чистка.

Тя дори не го погледна, докато го подминаваше.

Адамат си представи Рикар, седнал в една от тези двуколки. Приятелят му идеално би се вписал на подобно място, макар че би подминал молитвите.

Двуколките се отдалечаваха, но не към портата, а обратно към вилата, очевидно към следващите безвкусни забавления, планирани от Шарлемунд. Адамат смаяно поклати глава.

Архидиоцелът излезе последен и бавно се насочи към посетителя си.

— Добър ден — поздрави инспекторът.

Шарлемунд не обърна внимание на поздрава му. Сиемон забърза да заключи изпразнения параклис, сетне припряно се обърна към архидиоцела, за да му помогне да свали богослужебната одежда.

— Сиемон, лейди Жавор отново заспа по време на службата. Това става за трети път. Погрижи се тя повече да не бъде допускана до вилата.