Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
свят.
Лам затегна последния ремък на седлото:
- Ти на всичко, което чуеш, ли вярваш?
- Отричате, значи?
Лам не отговори.
- Имате ли съвет за читателите по отношение на войнишкия занаят?
- Да, не го захващай.
Суорбрек пристъпи към него:
- А истина ли е това, което ми каза генерал Коска?
- От видяното досега той е мерило за честност.
- Каза ми, че някога сте били крал.
Темпъл повдигна учудено вежди. Суийт се покашля. Шай избухна в смях, но видя сериозното изражение на Лам и млъкна.
- Каза също така, че сте били първенец на краля на Севера - продължи Суорбрек - и че сте спечелили десет дуела в кръга от негово име. А после той ви е предал, но вие сте оцелели, убили сте го и сте заели мястото му.
Лам се покачи бавно на седлото и се загледа в тъмнината пред себе си.
- Хората окачиха за кратко златна верига на врата ми и коленичиха пред мен, защото така ги устройваше тогава. Във времена на насилие всички коленичат пред страховития. В мирни времена си спомнят, че предпочитат да останат изправени.
- Вините ли ги за това?
- Отдавна съм спрял да виня когото и да било. Хората са такива по природа. - Той се обърна към Темпъл. - Как мислиш, можем ли да имаме вяра на твоя човек, Коска?
- В никакъв случай - отвърна Темпъл.
- Подозирах, че така ще кажеш. - Лам смушка коня си нагоре по склона и изчезна в тъмното.
- А хората говорят, че аз имам истории за разправяне - промърмори намусено Суийт и го последва.
Суорбрек остана загледан след тях за момент, после извади молива и задраска трескаво по хартията.
Когато Шай извърна коня си, Темпъл най-после успя да срещне погледа й.
- Надявам се да ги намерите! - смотолеви той. - Децата.
- Ще ги намерим - отвърна тихо тя. - Надявам се ти да намериш... каквото търсиш.
- Мисля, че го намерих - отвърна още по-тихо Темпъл. - Но го захвърлих с лека ръка.
Тя се замисли за момент, после цъкна с език и подкара коня.
- Успех! - викна след нея Темпъл. - Да се пазиш там. сред диваците!
Тя се обърна, погледна към форта, от който вече се носеше фалшивото пеене на наемниците, и повдигна многозначително вежда:
- Ти също.
Стръв
Първия ден яздеха през огромна гора, по-високи дървета Шай не беше виждала, клон връз клон спираха напълно слънцето и усещането беше, все едно вървяха през огромна мрачна крипта. Въпреки това снегът беше намерил път надолу и беше покрил земята между величествените коренища на една стъпка дълбочина. Отгоре беше замръзнал в твърда кора, която разраняваше краката на конете, и те трябваше да се редуват кой да язди най-отпред и да проправя пъртина за останалите. Тук-там се беше събрала мъгла, която се виеше покрай ездачи и коне на талази, наподобяващи прегладнели за топлината им призраци. Не че имаха много от нея. Всеки път, когато някой заговореше, Плачеща скала му изсъскваше да пази тишина и те продължаваха през притихналата гора, заслушани в хрущенето на снега, тежкото дишане на конете, кашлянето на Савиан и тихото мърморене на Джубаир, който според Шай се молеше през цялото време. Беше набожно копеле този огромен кантик, не можеше да се отрече. Но Шай дълбоко се съмняваше, че набожността го правеше точния човек, който да искаш зад гърба си, когато стане напечено. Набожните хора, които беше срещала досега, до един използваха вярата си като извинение за злините, които вършеха, вместо като причина да не ги вършат.
Суийт им позволи да спрат под една скална козирка едва когато светлината съвсем изчезна и в гората настана мрак. Дотогава конете им, резервните също, бяха напълно изтощени и трепереха от умора. И Шай не оставаше по-назад от тях, беше цялата скована и изтръпнала и всяка от стотиците болки, бодежи и сърбежи по тялото й се бореше за надмощие над останалите.
Не запалиха огън, ядоха студено месо и сухари, докато си подаваха бутилката. Савиан понасяше стоически кашлицата, както и всичко останало, но всеки път, когато се давеше превит на две, а бледите му ръце дърпаха все по-стегнато яката на палтото около шията му, Шай виждаше усилията, които му костваше това.
Един от наемниците, стириянец с изпъкнала напред брадичка на име Сакри, когото Шай взе за типа човек, чиято единствена радост от живота бе чуждата несгода, се ухили и каза:
- Настинал си, старче. Не искаш ли вече да се връщаш?
Шай събра каквато сила й беше останала и му отвърна:
- Затваряй си устата.
- Защо? - ухили й се той. - Ще ме напляскаш ли?
Това успя да я жегне.
- Да. С шибана брадва ще те напляскам. Сега си затваряй устата.