Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Този път онзи млъкна, но Шай остана с впечатлението, че просто обмисля как да й го върне, и се зарече да има едно наум с него.
Стояха на стража по двама, един наемник и един от бившата задруга, и си отваряха очите на четири, колкото за драконовите хора, толкова и за другия. Шай изкара реда си под съпровода на хъркането на Суийт и кога-то времето дойде, разтърси Лам за рамото и прошепна:
- Ставай, Ваше Величество.
Той изпъшка тежко:
- Чудех се колко ще ти отнеме да започнеш.
- Моля да извиниш глупостта на простата селянка. От вълнение е. Все пак кралят на Севера хърка в постелята ми.
- Живял съм десет пъти по-дълго по-беден и от просяк и без един приятел до себе си. Как никой не говори за това?
- В моя случай, защото от опит знам какво е. Но не ми е падало случай да нося корона.
- Нито пък на мен - отвърна той, докато се измъкваше от постелята. - Аз имах верига на врата.
- Златна?
- С ей такъв диамант. - Той показа с пръсти формата на яйце и я погледна през дупката.
Шай още не беше сигурна дали просо не се шегуваше.
-Ти?
-Аз.
- Ти, дето изкара цяла зима с един и същи панталон на задника.
Лам сви рамене:
- Тогава вече бяха загубил веригата.
- Някакви препоръки как да се държа около кралска особа?
- Някой и друг реверанс няма да остане незабелязан.
- Хм - прихна Шай. - Майната ти!
- Майната ти, Ваше Величество.
- Крал Лам - промърмори Шай, докато се намъкваше под завивката колкото бързо можа, за да не излезе топлината. - Крал Лам.
- Имах друго име.
Шай се обърна към него.
- Какво име?
Тя се загледа в прегърбения му силует пред широкия отвор на пещерата под скалната козирка на фона на обсипаното със звезди небе. Не можеше да види лицето му.
- Няма значение - отвърна Лам. - Нищо добро не излезе от него.
На следващия ден снегът се носеше на вихрушки от вятъра, по-остър
от бръснач, който сякаш духаше отвсякъде едновременно. Яхнаха конете с всичкия ентусиазъм на човек, запътил се към собствената си бесилка, и продължиха нагоре. Гората оредя, дърветата постепенно се смалиха и накрая останаха само ниски, съсухрени и сгърчени подобия на борове и ели. Продължиха сред голи скали и пътеката стана съвсем тясна, наподобяваше пресъхналото корито на поток, въпреки че на места приличаше повече на сътворено от човешка ръка стълбище, чиито стъпала са били постепенно изгладени от безброй крака и години. Джубаир изпрати един от хората си обратно с конете и на Шай за момент й се прииска да бе тръгнала с него. Останалите продължиха нагоре пеша.
- Какво всъщност правят тук горе тези драконови копелета? - попита Шай. Според нея човек със здрав разум в главата не би дошъл тук за кратко, камо ли да се засели за постоянно.
- Не бих казал, че знам... какво правят тук - отвърна на пресекулки през пъхтенето си възрастният скаут. - Но са тук много отдавна.
- Тя не ти е казвала? - Шай кимна към крачещата отпред Плачеща скала.
- Мисля, че заради. това, че не задавам такива въпроси. тя остана с мен през всичките тези години.
- Е, не е заради красотата ти, това поне е ясно.
- Красотата не е всичко в този живот. - Той й хвърли един бърз поглед. - За късмет и на двама ни.
- За какво са им деца?
Суийт спря, отпи глътка вода и й предложи манерката си, а наемниците започнаха да ги подминават един по един, превити под товара на всичките си оръжия.
- Това, което съм чувал, е, че тук не се раждат деца. Нещо в земята. Прави ги ялови. Всички драконови хора са доведени тук по едно или друго време. Първоначално предимно духове, може би имперци, тук-там някой северняк, заблудил се да мине Озъбено море. Но откак златотърсачи-те взеха да изтикват духовете, явно са почнали да хвърлят мрежата по-надалеч. И да купуват деца от такива като Кантлис.
- По-малко приказки! - изсъска отгоре Плачеща скала. - И повече ходене!
Снегът се усили, но незнайно защо не се натрупваше бързо. Шай разви омотаното около главата си парче от одеяло и установи, че вятърът вече не е така пронизващ. Час по-късно снегът се превърна в хлъзгава киша по мократа скала и тя свали подгизналите си ръкавици, но въпреки това продължаваше да чувства пръстите си. Още час и снегът съвсем изчезна, продължаваше да вали, но не се задържаше по земята. Шай започна да се поти така, че в един момент не издържа, свали палтото и го натика в раницата на гърба си. Видя, че останалите правеха същото. Наведе се, докосна земята и усети странна топлина, все едно пипаше стената на пе-карна, чиято разпалена пещ е точно от другата страна.
- Има огън отдолу - каза Плачеща скала.