Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Това беше лесната част.
07:07
Монк седеше в гроба, стиснал едната лопата.
След като зазвуча истинската стрелба, вече нямаше нужда от него. Използва лопатата като патерица, за да се изправи. Искаше да види какво става. Успя да се надигне и да надникне навън — и се озова на сантиметри от гигантски метални зъби.
Грей се беше върнал с багера и спускаше кофата. Продължаващата престрелка бе заглушила боботенето на двигателя.
Монк клекна, а кофата се заби в отсрещната стена на гроба и захапа пръстта.
— Качвай се! — изрева Грей.
Монк разбра какво е намислил приятелят му.
Изпълзя отстрани и се покатери в кофата. Хидравликата зави и я вдигна високо, а Грей завъртя багера. Монк се присви до едната страна на кофата, скрит от куршумите, които отскачаха от дебелия метал.
Рамото му опря в нещо друго, също метално.
Карабина.
„А днес дори не ми е рожденият ден“.
07:08
Щом хвърли карабината в кофата, Сейчан изтича към дървената постройка. Не можеше обаче да разчита дълго на нея за прикритие. Щяха да я нападнат и от двете страни и всичко щеше да свърши.
Трябваше обаче да отвлече вниманието на командосите, докато Грей измъкне Монк.
Значи вътре. Вдигна карабината, стреля в стъклото на близкия прозорец и се метна през него.
Стъпи на крака като котка и вдигна оръжието си.
Беше се озовала в основното помещение, срещу нея имаше друг прозорец и един войник я зяпаше стреснато през него. Сейчан стреля — бам-бам-бам — и той изчезна.
Тя се метна настрани под прикритието на обкованата с желязо врата.
Някой изстреля напосоки откос през счупения прозорец. Сейчан не обърна внимание и продължи да чака съсредоточено. Надникна нечия глава, за да огледа за поражения. Този път Сейчан стреля само веднъж. Нечие тяло се строполи от другата страна на прозореца.
Надяваше се, че е успяла да осигури на Грей нужното му време.
През прозореца прелетя граната и отскочи от пода. Време за Грей — да. А за нея?
07:09
Грей тъкмо минаваше покрай постройката, когато експлозията изби прозорците и изкърти вратата. Блъвна дим.
„Сейчан…“
За момент се възцари тишина — след което хаосът започна отново. Двама мъже се появиха иззад ъгъла на постройката. Монк се надигна от позицията си в кофата, опрял цевта на карабината между зъбите й. Някъде от прикритие трети нападател хвърли граната към багера.
Противниците обаче не знаеха, че Монк е отличен стрелец, нито пък колко е бесен, че са го простреляли. Монк замахна с карабината като с бухалка и удари гранатата, сякаш посрещаше топка за голф. Тя полетя обратно и се взриви, вдигайки във въздуха пръст и пушек. Изтъркаля се каска. Не беше празна. Последваха писъци.
И стрелба.
Кратка — и едностранна.
След малко от пушека се появи някой.
Беше Сейчан, окървавена, с пушещи дрехи. Явно се беше метнала през някой прозорец в мига, в който беше експлодирала гранатата. Посочи към паркинга. Но не за да каже, че е време да се махат.
До хъмвито стоеше мъж.
Мичъл Уолдорф.
И тъкмо да се качи, Монк стреля по гумите и го принуди да отскочи. Ако можеха да го заловят жив, агентът на Гилдията, внедрен във високите етажи на властта, щеше да се окаже безценен и да разкрие голяма част от организацията.
Уолдорф несъмнено го разбираше.
Защото опря пистолета си под брадичката си.
Грей изруга и се опита да изстиска повече скорост от багера. Сейчан се втурна към джипа.
Уолдорф се усмихна и изкрещя:
— Това не е краят!
Пистолетът изтрещя оглушително.
Темето на Уолдорф избухна в облак раздробена кост и мозък. Тялото му се строполи на паркинга.
Страхът се сви в корема на Грей на студена топка. Какво искаше да каже кучият му син?
07:19
След десет минути тримата се носеха по панорамния път във втория откраднат за деня „Хъмви“, колата на нападателите.
Монк лежеше на задната седалка, гол до кръста, вече превързан — Грей беше намерил комплект за първа помощ в багажника на армейския автомобил. Намери и морфин и го инжектира в бедрото на Монк.
Очите на приятеля му вече бяха щастливо поизцъклени.