Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
— Отговори му, Джордж. И аз искам да знам.
Той я изгледа втренчено.
— Скъпа, не мога да повярвам, че заставаш на страната на този палячо. Аз… забрави ли за нас… колко много означаваш за мен?
Но Джанет вече беше наясно. Облегна се назад, огледа Джордж от глава до пети и каза:
— Наредено ти е да замажеш нещата. Наредено ти е да заблудиш обществеността… да прикриеш истинската самоличност на убиеца.
— Не е вярно, скъпа. Аз… Обърнах се към Джанет.
— Не бих се учудил, ако точно Джордж е намекнал на пресата за връзката с убийствата в Лос Анджелис. И не само това — добавих аз. — Бас държа, че е трябвало да се погрижи убиецът да не бъде заловен, да се погрижи онзи тип да умре заедно с тайната за кого е работил.
Мийни се облегна назад. Нямах представа какво си мисли, но на негово място сигурно щях да се чудя дали да не си пръсна черепа. Или просто да проумея, че комедията е свършила.
И тъй като не знам що е жалост, аз продължих:
— Ти си умно момче, Джордж. Разбрал си, че с подигравките целя да подмамя убиеца. И тогава двамата с Мартин… какво направихте? Дали пък не сте организирали засада около моята сграда?
Той още не бе решил дали да признае, затова аз продължих с предположенията:
— Твоите хора разполагаха с портрета на убиеца и имаха заповед да стрелят без предупреждение. Нали?
— Не ставай идиот. Бяхме дошли да те пазим. Трябва да ми благодариш, Дръмънд.
— Хубава работа свършихте, няма що. Ако пак ме заплашва нещо, непременно ще те повикам.
Когато той пропусна да отговори, аз попитах:
— Как минаха покрай вас, Джордж?
— Сам познай, като си толкова умен.
Наистина съм умен и тутакси отговорих:
— Не са минали. Вече са били в сградата.
Той кимна.
— Добра догадка, Дръмънд. В края на твоя коридор имало свободен апартамент. Те се вмъкнали там още предния ден. Не бяхме предвидили това. И не очаквахме да наемат за теб външен екип. — Той се обърна към Джанет. — Не ме гледай така. И двамата искахме едно и също.
— Тъй ли?
— Да, разбира се. Когато отидох при заместник-директора, казах му, че искам този случай. Исках убиеца на Лайза. Разказах му за нас и той рече, че мога да поема случая, но при едно условие. Да действам както ми наредят.
Може би казваше истината. Дори със сигурност беше така. Но и двамата с Джанет се досещахме за останалото.
Джордж беше съвършеният кандидат заради връзката си със сестрата на жертвата, а когато се наложи все по-често да ни дърпат юздите, той стана направо безценен.
Джанет прехвърли поглед от лицето на Джордж към това на Макгрудър и накрая към моето. Навярно стигна до извода, че не е в най-добрата компания, че всеки около тази маса я е предал по своему.
Изправи се и каза:
— Ако нямате нищо против, отивам в стаята си. — Помълча, после добави: — И бих искала днес да се върна в Бостън. Направи крачка и пак спря. — Агент Мийни, ще бъда благодарна, ако вашите хора извършат необходимото.
Споменах ли, че докато излизаше, Джанет изглеждаше фантастично в аленочервения си пуловер?
48
Когато пристигнах във фирмата, първата ми работа беше да поискам от Елизабет ключа за деветия етаж. Исках отново да посетя старото си приятелче Хал. Двамата му помощници пак бяха лепнали задници зад бюрата и напрегнато зяпаха мониторите. Сигурно имаха записано порно на дисковете или нещо подобно.
Същият, с когото разговарях предния ден, вдигна глава и каза:
— Да?
— Идвам при Хал.
— Няма го още.
Часът беше десет.
— Кога го очаквате?
— Обикновено е тук още в седем. Може да има час при зъболекар или нещо такова. Но ще му кажа, че сте идвали.
— Не забравяйте — казах аз, но той вече пак беше забил нос в екрана.
След това отидох да посетя Сай. Кабинетите на съдружниците бяха също като този на Хал, само че отпред пазеше сътрудничка или секретарка, а обзавеждането беше доста по-елегантно. Сътрудничката на Сай ми се стори около двайсет и пет годишна, с разкошно тяло и приятно лице, но малко развратна, ако питате мен. Зачудих се дали Сай оправя и нея, а тя му се обади и ме покани да вляза.
Сай седеше на кожено кресло, лениво пиеше кафе и четеше „Уолстрийт Джърнъл“. Грижливо сгъна вестника в скута си и каза:
— Добро утро, Шон.
Обясних му, че всичко е наред и отново съм всеобщ любимец, което го накара да се усмихне накриво, защото от самото начало не бях ничий любимец. Но Сай беше твърде опитен политик, за да го изтъкне.
— Каква ще е следващата ми задача? — попитах аз.
— Обсъждаме я в момента. Боя се, че Хал все още ти има зъб. И май се кани да уведоми Томи, че фирмата вече не желае да участва в програмата. Това би означавало да се върнеш в армията. Съжалявам. Не знам дали ще успея да му попреча.