Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Вигор пристъпи до нея.
— Не забравяй златния ключ на Александър. Досега не ни се наложи да го използваме.
— Което означава…
— Че има и друго освен библиотеката.
— Но какво?
— Не знам — каза Вигор. — Но този лабиринт ми е познат. Кат се обърна към него.
— Това е лабиринтът на Дедал — въздъхна той.
05:02
Над Франция
Грей изчака с въпросите си, докато не излетят отново. Хеликоптерът ги беше откарал до международното летище на Женева, където по нареждане на кардинал Спера един частен „Гълфстрийм“ чакаше с пълни резервоари и разрешение за незабавно отлитане за Авиньон. Изглежда, нищо не можеше да се опре на високопоставените служители на Ватикана.
Което породи и първия въпрос на Грей.
— Защо Ватиканът ще наема оперативен агент на Гилдията? — попита той.
Петимата бяха завъртели седалките си така, че да се гледат.
Кардинал Спера кимна бавно, преди да отговори.
— Не самият Свещен престол нае Сейчан. — И махна към седналата до него жена. — А една по-малка група, която действаше самостоятелно. Научихме за интереса и действията на Драконовия двор. Вече бяхме използвали Гилдията, за да проучи незабелязано Двора.
— Използвали сте наемници? — Грей се намръщи.
— Онова, което се опитвахме да защитим, изискваше средства, които бяха недостъпни по официалните канали. Гилдията може и да си е спечелила лоша слава, но не може да им се отрече, че действат ефикасно, уважават партньорите си и не пестят средства за постигане на набелязаната цел.
— Да, но не направиха нищо, за да предотвратят убийствата в Кьолн.
— Боя се, че това беше недоглеждане от моя страна. Не подозирахме до какво може да доведе кражбата на онзи текст от музея в Кайро. Нито че ще се задействат толкова бързо.
Кардиналът въздъхна и завъртя един от пръстените си, после и другия — жест, който при него беше знак за безпокойство.
— Толкова много невинна кръв. След убийствата пак се свързах с Гилдията с молбата да внедрят свой агент в Двора. Което не беше трудно, след като Сигма се включи в играта. Гилдията предложи услугите си, Сейчан вече си беше имала вземане-даване с вас и Дворът налапа стръвта.
Сейчан се обади:
— Заповедите ми бяха да разбера какво знае Дворът, докъде е стигнала операцията им — и да им попреча по начин, който преценя за най-подходящ.
— Като например да наблюдаваш отстрани, докато те измъчват свещеници — каза Рейчъл.
Сейчан сви рамене.
— Просто закъснях за малкото им парти. А и разгорещи ли се Раул, нищо не може да го спре.
Грей кимна. Монетата й от Милано още беше у него.
— А и тогава ти ни помогна да избягаме.
— Съвпадаше с целите ми. Като ви помагах, изпълнявах задачата си да държа Двора на нокти.
Грей я наблюдаваше. На чия страна играеше тя всъщност? При всичките й двойни и тройни игрички дали не криеше и още нещо? Обяснението й звучеше правдоподобно, но всичките й усилия можеха да са просто димна завеса в услуга на Гилдията.
Ватиканът беше проявил наивност да се довери на Гилдията… и лично на Сейчан.
Във всеки случай обаче дълговете му към Сейчан се бяха умножили с още един.
Както бяха планирали, тя се беше погрижила да измъкне Монк от болницата, преди да се пристигнали мутрите на Раул. Грей беше предположил, че Сейчан ще използва някой от колегите си в Гилдията, а не че ще се обади на Спера, своя работодател. Ала кардиналът се беше справил със задачата си, обявил беше Монк за човек на Ватикана и го беше извел на бърза ръка от женевската болница.
И сега летяха към Авиньон.
Едно нещо обаче не му даваше мира.
— Тази ваша група във Ватикана — каза той; наблюдаваше внимателно Спера. — Какъв е вашият интерес във всичко това?
Спера беше сплел пръсти на масата. Очевидно предпочиташе да не казва нищо повече по този въпрос. Изведнъж Рейчъл се пресегна, хвана ръцете му и ги сложи с дланите надолу и с разперени пръсти на масата. После се наведе да ги огледа.
— Имате два златни пръстена с папския печат. Кардиналът издърпа ръцете си и прикри едната с другата.
— Единият е за това, че съм кардинал — обясни той. — Другият — заради поста ми на държавен секретар. Еднакви пръстени. Такава е традицията.
— Но те не са еднакви — каза Рейчъл. — Не го бях забелязала, преди да сплетете пръсти — така двата пръстена се оказаха един до друг. Не са еднакви. Всеки е огледален образ на другия. Съвършени отразени копия.
Грей се намръщи.