Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Грей коленичи до нея.
Кучета се биеха навсякъде около тях… а на тях им бяха свършили патроните.
Бабай вдигна очи към нея и заговори тихичко.
— Мамо… съжалявам… прегърни ме…
Пукот от автоматично оръжие и баба й се разтресе в ръцете й, простреляна в гърдите. Рейчъл усети как куршумът излезе от тялото й и прогори следа в собствената й ръка.
Вдигна поглед.
На трийсетина метра от тях двама стрелци стояха зад желязната решетка на портата.
Новият изстрел примами няколко кучета.
Грей се опита да използва суматохата, за да се оттеглят към стената на замъка. Рейчъл го последва, без да пуска баба си — влачеше я по земята.
— Остави я — настоя Грей.
Рейчъл не му обърна внимание; плачеше от мъка и гняв. Нов изстрел и куршумът изби искра от каменната настилка на метър от тях. Сейчан се наведе и й помогна да пренесат баба й.
При портата две кучета се нахвърлиха върху решетката, зъбеха се на стрелците и им пречеха да стрелят. Но това нямаше да трае дълго.
Стигнаха до относителното прикритие на стената и Рейчъл се срина върху тялото на баба си. Все още се виждаха ясно откъм портата… но пък и целият двор се виждаше оттам. Едно от кучетата при решетката отхвръкна простреляно назад. Друг куршум рикошира от металния капак на един прозорец над тях.
Рейчъл най-накрая успя да издърпа чантичката, която още беше преметната през рамото на старицата — чантичка, с която баба й май никога не се разделяше. Отвори я, бръкна вътре и напипа студена стомана.
Нацисткият люгер Р — 08.
— Grazie, Nonna Прицели се, затаи дъх и позволи на студения гняв да втвърди ръката й. Натисна спусъка… коригира след отката и стреля отново.
И двамата мъже паднаха…
И в същия миг озъбена паст изскочи от дима и полетя към гърлото й.
04:00
Грей удари Рейчъл с рамо и я изблъска встрани. Обърна се към чудовището и вдигна другата си ръка. В нея стискаше малък сребрист спрей.
— Лошо куче…
Напръска го право в носа и очите.
Тежкото тяло на кучето го повали по гръб.
Звярът нададе вой — не от жажда за кръв, а от непоносима агония. Претърколи се от Грей и се загърчи, търкаше муцуната си в каменната настилка, дращеше очите си с лапи.
Само че очите му вече ги нямаше. Киселината ги беше разяла.
Кучето се претърколи още два пъти с жално скимтене.
За миг Грей изпита нещо като вина. Други бяха превърнали тези кучета в чудовища. Животните не бяха виновни. Но пък може би всяка смърт беше по-добра от терора, на който ги подлагаше Раул.
Кучето най-после се срина на камъните.
Предсмъртната му агония обаче беше привлякла погледите на десетина други.
Грей погледна Рейчъл.
— Още шест изстрела — отговори тя на незададения му въпрос.
Грей разклати спрея. И в него не беше останало много.
Сейчан вдигна очи към небето. В следващия миг и Грей го чу.
Звук от перките на хеликоптер.
Скоро се появи и самата машина. Прожектори плиснаха светлината си към тях. Завихреният от перките въздух раздуха пепеляка по двора.
Кучетата се пръснала уплашено.
Сейчан надвика врявата:
— Транспортът ни пристигна!
От отворената врата се разви стълба и краят й се удари в камъните само на няколко метра от тях.
На Грей не му пукаше кой е в хеликоптера, стига да се махнеха най-после от този проклет двор. Хукна напред и махна на Рейчъл да се качва. Задържа с една ръка ветреещата се стълба, с другата взе люгера на Рейчъл.
— Качвай се! Аз ще ги задържа.
Очите им се срещнаха. Грей видя бездънния ужас и скръбта, които се кореняха някъде по-дълбоко от случилото се преди секунди.
— Ще се оправиш — каза той. Постара се да прозвучи като обещание.
Обещание, което смяташе да изпълни.
Тя кимна, сякаш почерпила сила от думите му, и се закатери по стълбата.
Сейчан се изкатери след нея, сръчно като опитен акробат въпреки раната в рамото.
Грей тръгна нагоре последен. Не се наложи да използва пистолета. Затъкна люгера под колана на гърба си и след секунди вече се прехвърляше в кабината на хеликоптера.
Вратата се затвори след него и той се изправи да благодари на човека, който му беше подал ръка да го издърпа.
Въпросният човек се беше ухилил до уши.
— Здрасти, шефе.
— Монк!
Грей го награби в мечешка прегръдка.
— Внимавай с ръката ми де — изпъшка Монк.
Грей го пусна. Лявата ръка на Монк беше пристегната към тялото му, а върху чукана имаше предпазен кожен накрайник. Монк изглеждаше сравнително добре, макар да бе доста блед. Синкави кръгове тъмнееха под очите му.