Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Грей много добре го разбираше — беше обзет от чувство за безсилие. Но защо директорът си беше тръгнал в такъв момент?
— Може да е отишъл в АИОП при доктор Шон Макнайт — продължи Логан. — Аз обаче все още съм оперативен ръководител на тази мисия. Искам пълен доклад за местонахождението ви.
Грей изведнъж се притесни. Къде беше отишъл Пейнтър Кроу? И отишъл ли беше някъде въобще? Заля го студена вълна. Дали Грегъри не се опитваше да възпрепятства контакта му с директора? От Сигма изтичаше информация. На кого можеше да се довери?
Прецени ситуацията — и направи единственото възможно. Може и да беше прибързано, но трябваше да се довери на инстинкта си.
Прекъсна връзката.
Не можеше да рискува.
Имаше преднина пред Драконовия двор. Нямаше да я пропилее.
05:35
На осемдесет мили оттам Раул изслушваше доклада на свръзката си по радиостанцията в самолета. Бавна усмивка се изписа на лицето му.
— И още са в Папския дворец, така ли?
— Да, сър.
— И знаеш точно къде са?
— Да, сър.
Раул се беше обадил от замъка веднага щом научи за Авиньон. Беше координирал действията си с група местни любители-шпиони в Марсилия. Пратил ги беше в Авиньон да открият двамата агенти — монсеньора и оная кучка от Сигма, която го беше ранила в ръката. Може и да бяха любители, но си бяха изпълнили задачата успешно.
Погледна си часовника. Кацаха след четиридесет и пет минути.
— Можем да ги обезвредим по всяко време — каза свръзката му.
Раул не виждаше причина да отлагат.
— Направете го.
05:39
Авиньон, Франция
В момента, в който Кат се измъкна от тунела, един куршум разтроши камъка до главата й.
Тя се претърколи, измъкна глока си, легна по гръб и стреля между коленете си. Към тъмния вход, откъдето беше дошъл куршумът.
Стреля четири пъти, в дъга, за да покрие всички ъгли.
Със задоволство чу нечие пъшкане и изтропването на пистолет, паднал на каменната настилка. После и още нещо падна — по-тежко и по-меко.
Претърколи се по пода към Вигор — монсеньорът клечеше до изхода на тунела — и му подаде пистолета си.
— Смъкни се по-надолу — нареди му. — И стреляй по всеки, когото видиш.
— Ами ти?
— По мен няма да стреляш, моля те.
— Имах предвид ти какво ще правиш?
— Аз тръгвам на лов. — Вече беше изключила фенерчето си. Откачи от колана си очилата за нощно виждане и ги нагласи на очите си. — Може да има още. — Извади нож от колана си.
Спокойна за Вигор — той бе в относителна безопасност — Кат запълзя към вратата. Всичко тънеше в отсенки на зеленото. Дори кръвта. Тя беше единственото движещо се нещо — разливаше се в локва под проснатото тяло.
Кат стигна до облечения в маскировъчни дрехи мъж.
Наемник.
Извадила беше късмет — един от изстрелите й го беше уцелил в гърлото. Не си направи труда да го проверява за пулс. Взе пистолета му и го пъхна в кобура си.
Приведена, тя тръгна по коридора. Ако имаше и други, щяха да са близо. Неуспешното нападение сигурно ги бе накарало да се скрият. Глупаци. Твърде много залагаха на огневата мощ, разчитаха стрелецът да им свърши работата.
Завърши обхода си. Нищо.
Така.
Посегна назад към страничния джоб на раницата си и извади увит в плътен найлон пакет. Счупи с палец печата му и свали ръка към бедрото си.
Зави зад един ъгъл и пристъпи в единствения коридор, който водеше обратно към кухнята. Поизправи се и тръгна уверено напред.
Примамка.
Приготви ножа в дясната си ръка. С лявата изсипа съдържанието на пакета по пода зад себе си.
Гумени топчици със суперчерно покритие.
Невидими за очила с нощно виждане.
Посипаха се по пода зад нея, отскачаха и се търкаляха безшумно.
Тръгна към кухнята. Не чу приближаването на втория мъж, но го чу как обърка стъпките си зад нея.
Извъртя се и метна ножа с цялата сила на рамото и цялото умение на китката си. Ножът литна със смъртоносна точност и се заби право в устата на мъжа, който бе зяпнал изненадано, докато дясната му пета се пързаляше върху гумените топчици. Пистолетът му гръмна — твърде високо. Куршумът се заби в дървените греди на тавана.
Мъжът се строполи по гръб и се загърчи в конвулсии.
Кат тръгна към него. Плъзгаше крака по пода, за да разбута топчиците.
Той вече лежеше неподвижно. Тя издърпа ножа си, прибра му оръжието и се върна в кухнята. Изчака още две минути — ослушваше се за трети или четвърти убиец.
Дворецът бе тих.
Гръмотевици обаче трещяха все по-начесто зад стените. Ослепителни светкавици бляскаха зад високите прозорци. Хълмът, изглежда, се беше озовал в епицентъра на бурята.