Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Близнаци — каза Рейчъл.
Грей помоли кардинала да погледне пръстените му. Рейчъл беше права. Обърнати изображения на папския печат.
— А Тома означава „близнак“ — измърмори под нос Грей и вдигна очи към кардинала. Спомни си казаното от Спера, че само една малка група във Ватикана се е обърнала за услуга към Гилдията. Вече знаеше коя е тази група.
— Вие сте част от църквата на Тома — каза той. — Точно затова тайно сте се опитвали да попречите на Двора.
Спера мълча дълго, после бавно кимна.
— Нашата група отдавна е приета, макар и негласно, от Апостолическата църква. Въпреки всеобщото мнение Църквата не е обърнала гръб на науката и изследванията. Католически университети, болници и изследователски центрове подкрепят напредничавото мислене, новите идеи. Да, има и такива, които упорито се придържат към традицията и реагират бавно и неохотно на промените, но има и други, които приемат предизвикателствата и поддържат Църквата гъвкава. Това е роля, която все още изпълняваме.
— А в миналото? — попита Грей. — Онова древно общество на алхимици, по чиито следи се движим сега? Уликите, които следваме?
Кардинал Спера поклати глава.
— Съвременната църква на Тома не е същата като преди. Онази църква е изчезнала по време на френското папство заедно с рицарите тамплиери. Останали са само сенки и слухове. Истинската съдба на гностичната църква и нейното древно познание са тайна и за нас.
— Значи и вие знаете колкото нас, тоест почти нищо — каза Монк.
— За жалост е точно така. Само дето ние знаехме, че онази църква е съществувала. А не е била само мит.
— Същото важи и за Драконовия двор — каза Грей.
— Да. Но нашият стремеж беше да запазим тайната, като се доверим на мъдростта на нашите предци. Вярвахме, че не са я скрили без основание и че познанието ще се разкрие самб, когато настъпи моментът. Драконовият двор, от друга страна, се опитва да разкрие тайната чрез кръвопролития, корупция и изтезания и се стреми единствено към сила, с чиято помощ да постигне власт над цялото човечество. Ние им се противопоставяме от поколения.
— И сега те са само на крачка от успеха — каза Грей.
— И имат златния ключ — напомни Рейчъл и поклати глава.
Грей въздъхна. Сам им го беше дал. За да убеди Раул в лоялността на Сейчан. Беше си чиста проба хазарт, но това важеше и за спасителния план като цяло. Надяваха се Раул да загине или да бъде заловен в замъка… но той се беше измъкнал.
Грей погледна Рейчъл. Чувстваше се виновен и му се искаше да каже нещо, да обясни постъпката си… но в този момент пилотът се обади по интеркома:
— Затегнете коланите. Навлизаме в гръмотевична буря. Светкавица разцепи облаците.
Летяха към пастта на буря.
05:12
Авиньон, Франция
Вигор вървеше по каменния перваз, заобикалящ стъкления под и вдълбания в него лабиринт. Вече цяла минута го разглеждаше мълчаливо, завладян от тайната му.
— Забелязваш ли, че всъщност това не е истински лабиринт — каза той накрая. — Няма задънени проходи. А само една дълга непрекъсваща лъкатушна пътека. Съвсем същият лабиринт, изграден от сини и бели камъни, може да се види в катедралата в Шартър.
— Но защо са го направили тук? — попита Кат. — И защо го нарече лабиринта на Дедал?
— Шартърският лабиринт е бил познат под много имена. Едното било „le Dedale“ — Дедалът. На името на митичния архитект, построил критския лабиринт на цар Минос. В него живеел Минотавърът.
— Но защо им е било да правят лабиринт в Шартър?
— И не само там. По време на разцвета в строежа на църкви през тринайсети век, когато готическата архитектура била в разцвета си, в много катедрали имало лабиринти. В Амиен, в Реймс, в Оксер… тамошните катедрали също имали лабиринти — в самите си кораби. Но столетия по-късно Църквата ги разрушила до един, обявила ги за езически. Всич-ки освен този в Шартър.
— Него защо са го оставили? Вигор поклати глава.
— Тази катедрала винаги е била изключение от правилото. Самите й корени са езически, защото е построена върху Друидската пещера, прочуто езическо място за поклонение. И до ден днешен, за разлика от всички други катедрали, нито един крал, папа или известна личност не е погребан там.
— Но това не отговаря на въпроса защо лабиринтът е бил повторен тук — каза Кат.
— Хрумват ми няколко обяснения. Първо, Шартърският лабиринт е направен по рисунка от един гръцки алхимически текст от втори век. Подходящ символ за нашите изгубени алхимици. Но лабиринтът в Шартър винаги се е възприемал и като символ на пътя от този свят към рая. Богомолците в Шартър пълзят на ръце и колене по извивките на пътеката му, от входа чак до централната розетка в символично поклонение до Йерусалим или от този свят към следващия. Оттам и другите имена на лабиринта. Le Chemin de Jerusalem — Пътят към Йерусалим. Или le Chemin du Paradis — Пътят към рая. Нещо като духовно пътуване.