Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Глупав.
Но резултатът щеше да бъде изравнен.
В Авиньон.
Така че отговори на Алберто:
— Императорът ще се присъедини към нас във Франция, ще доведе и още хора. Продължаваме според плана.
— А другите? — Алберто погледна назад към замъка.
— Те вече са без значение. И не могат да ни спрат. Даде знак на шофьора да потегля. Трябваше да забрави за загубите си тук, да се примири. Но Рейчъл Верона… Имал бе такива интересни планове за нея…
Но поне й беше оставил малък прощален подарък.
03:55
Рейчъл стоеше с Грей и Сейчан на стъпалата пред вратата на замъка. Гърбовете и на тримата бяха опрени в металните капаци на вратите.
Имаха само един пистолет. С шест патрона.
Грей се беше опитал да вземе и друго оръжие от убитите на двора, но беше намерил само две повредени пушки. Сега държеше оръжието на Сейчан. Тя беше заета с GPS-а си.
Какво толкова правеше всъщност?
Рейчъл се бе долепила до Грей. С една ръка стискаше ризата му отзад. Не помнеше кога я е стиснала, но не я пускаше. Само това все още я държеше на крака.
Едно от кучетата мина безшумно покрай най-долното стъпало. Влачеше откъсната от взрива ръка. Двайсетина такива чудовища обикаляха из двора, разкъсваха телата и се зъбеха едно на друго. Избухнаха няколко битки, жестоки и кратки.
Скоро щяха да обърнат кръвясалите си очи и към тях.
Сякаш се водеха по звуците, всякакви звуци. Стенещите ранени умряха първи. Рейчъл и останалите знаеха, че още при първия изстрел цялата глутница ще ги нападне.
Шест патрона. Двайсет кучета.
Нещо помръдна встрани…
Крехка фигура се надигна сред отломките и мазния дим. Повей на вятъра разнесе дима и Рейчъл позна кой е това.
— Nonna… — прошепна тя.
Кръв беше слепила косата на старицата. Рейчъл мислеше, че баба й е избягала с Раул. Експлозията ли я беше съборила? По-скоро друго, реши Рейчъл. Раул сигурно я бе ударил по главата с пистолета си, за да не му се пречка.
Старата жена простена. Вдигна ръка към главата си.
— Татко! — извика тихичко и напрегнато.
Ударът, объркването, надвисналият замък явно бяха замъглили разсъдъка й, бяха я върнали в далечното минало.
— Татко… — Болка, която не можеше да се обясни само с раната на главата, иззвънтя в гласа й.
Но не само Рейчъл чу болката й.
На няколко метра от старицата иззад една пламтяща гума се надигна тъмен силует — пес, привлечен от немощния вик.
Рейчъл пусна ризата на Грей и залитна към долното стъпало.
— Виждам — каза Грей и я спря с ръка.
Вдигна пистолета си, прицели се и натисна спусъка. Изстрелът прозвуча като истинска експлозия в притихналия двор, но воят на песа беше още по-пронизителен — кучето се затъркаля и загриза ранения си заден крак: атакуваше болката. Други кучета се хвърлиха отгоре му. Привлечени от кръвта. Като лъвове върху ранена газела.
Бабата на Рейчъл, стресната от изстрела, беше паднала по задник, устата й бе отворена от изненада.
— Трябва дай помогна — прошепна Рейчъл. Въпреки предателството си баба й не заслужаваше да умре по този начин.
— Идвам с теб — каза Грей.
— Тя вече е мъртва — каза Сейчан с въздишка и свали GPS-а си. Но въпреки това ги последва по стълбите.
Тръгнаха по края на двора. Догарящите пламъци осветяваха пътя им.
На Рейчъл й идеше да хукне, но един огромен кафеникав звяр на петна, приведен над безглав труп, изръмжа — козината му настръхна и той оголи зъби, на пост до плячката си. Рейчъл знаеше, че затича ли, животното веднага ще се нахвърли върху нея.
Грей го държеше на мушка.
Баба й запълзя по-далеч от трите кучета, които се биеха над ранения си побратим, ръфаха се и се хапеха с такава ярост, че скоро стана невъзможно да различиш кое е простреляното. Други две кучета обаче подскочиха към нея.
Нямаше да стигнат навреме, за да я спасят.
Още два изстрела и едното куче се строполи. Другият куршум само облиза второто. Нараняването като че ли само изостри яростта му и то се хвърли към старицата.
Рейчъл хукна напред.
Кучето обаче стигна до баба й преди нея. Захапа ръката, която старицата бе вдигнала да се защити. Зъбите му с лекота счупиха тънките кости. Баба й падна.
Вик не се чу.
Грей стреля покрай ухото на Рейчъл и изстрелът почти я оглуши. Ударът отхвърли кучето назад. Тялото му се загърчи в конвулсии от куршума в главата… последният куршум от шестте.
Магазинът на пистолета в ръката на Грей се отвори автоматично за нов пълнител.
Рейчъл падна на колене и посегна към баба си. Кръв течеше на тласъци от разкъсаната ръка на старицата. Рейчъл я придърпа в скута си.