Принцеса с часовников механизъм

— Госпожо Брануел — заяви той най-сетне. — Ако консул Уейланд не

ви смята за достоен предводител, значи е глупак.

Шарлот му кимна лекичко.

— Благодаря ти. Ала не бива да губим повече време... трябва да

тръгваме и то възможно най-бързо, защото задачата, която ни предстои,

няма да ни чака.

Хенри погледа жена си в продължение на един дълъг миг, а после се

обърна към Сесили.

— Готова ли си?

Сестрата на Уил кимна и се приближи до Портала. Светлината му

хвърляше сенки с очертанията на непознати руни върху дребничкото й,

решително лице.

— Извикай образа в съзнанието си — каза Магнус. — Напълно ясно си

представи, че гледаш от върха на Кадер Идрис.

Сесили сви ръце в юмруци до тялото си и докато се взираше напред,

Порталът се раздвижи, руните се развълнуваха и промениха. Мракът в

оформения от тях свод изсветля и изведнъж Гейбриъл вече не се взираше

в сянка, а в пейзаж, който сякаш беше нарисуван в Портала — зелената

извивка на планински връх, езеро — синьо и дълбоко като небето.

Сесили ахна... а после, без никой да й е казал, пристъпи напред и

изчезна през свода. Беше все едно някой изтри рисунка. Първо дланите й

изчезнаха в Портала, после протегнатите й ръце и накрая — тялото й.

И ето че нея я нямаше.

Шарлот изписка.

— Хенри!

Ушите на Гейбриъл забръмчаха. Чуваше как Хенри успокоява

съпругата си, като й казва, че Порталът действа именно така и че не се е

случило нищо лошо, ала звукът беше като песен, полудочута от съседна

стая, думите — ритъм без смисъл. Единственото, което Гейбриъл

осъзнаваше, бе, че Сесили, по-храбра от всички тях, бе прекрачила през

неизвестната врата и сега я нямаше. А той не можеше да я остави да отиде

сама.

Пристъпи напред. Брат му го извика, но той не му обърна внимание,

подмина го, достигна Портала и прекрачи през него.

В продължение на един миг имаше единствено мрак, а после от

тъмнината сякаш се протегна огромна ръка и го издърпа в завихрен,

мастиленочерен водовъртеж.