Принцеса с часовников механизъм

Магистъра. Дай ми оръжие, Уил.

Тя почувства как тялото му потрепери до нейното.

— Добре, мога да сторя това за теб — рече той накрая с глух глас. —

Какво е другото, което искаш?

Теса преглътна.

— Искам да те целуна още веднъж, преди да умра.

Очите му се отвориха широко. Бяха сини като морето и небето от съня

й, в който той бе паднал далеч, далеч от нея; сини като цветята, които

Софи слагаше в косата й.

— Не...

— ...казвай нищо, което не мислиш — довърши тя вместо него. —

Знам. И не го правя. Наистина го мисля, Уил. И съм наясно, че е извън

всякакви норми на приличието да искам това. Знам, че сигурно ти се

струвам мъничко луда. — Тя сведе очи за миг, а после отново ги вдигна,

събрала кураж. — И ако ти си в състояние да ми кажеш, че не би

съжалявал, ако утре умреш, без устните ни да се докоснат никога вече,

направи го и аз няма да те моля повече, защото знам, че нямам никакво

право...

Така и не можа да довърши, защото Уил я сграбчи и като я притегли

към себе си, впи устни в нейните. За миг целувката му беше почти

болезнена, изпълнена с отчаяние и едва сдържана жажда, и тя усети в

устата си сол и топлина, и рязкото му поемане на дъх. А после стана по-

нежен, обуздавайки страстното си желание със сила, която Теса буквално

почувства в цялото си тяло. Допирът на устните им, страстната игра на

езиците им, се превърна само за миг от болка в наслада.

На балкона в имението Лайтууд той бе така внимателен, но не и този

път. Сега ръцете му се плъзнаха по гърба й, заровиха се в косата й,

сграбчиха материята на роклята й. Повдигна я и почти се сблъскаха.

Тялото му се притискаше в нейното, високо и стройно, едновременно

кораво и крехко. Главата й се наклони назад, когато устните му

разтвориха нейните и ето че те не толкова се целуваха, колкото сякаш се

опитваха да се влеят един в друг. Пръстите й така силно стиснаха косата

му, че несъмнено му причиняваха болка, зъбите й одраскаха долната му

устна. Младият мъж простена и я притегли толкова плътно до себе си, че

тя с усилие си поемаше въздух.

— Уил... — прошепна Теса, а той се изправи, вдигайки я на ръце, без да

престава да я целува.

Девойката се вкопчи в гърба и раменете му, докато любимият й я

отнасяше до леглото и я поставяше върху него. Тя вече бе боса, а той

изрита ботушите си и се покатери до нея. Част от обучението й беше как

да сваля бойно облекло и сега ръцете й бяха леки и бързи върху дрехите

му, разкопчаха ги и ги разтвориха като черупка. Уил ги смъкна

нетърпеливо и коленичи, за да свали колана с оръжията.

Теса го гледаше, преглъщайки задъхано. Ако имаше намерение да го

спре, сега беше моментът. Покритите му с белези ръце бяха пъргави, те

разкопчаха колана и когато той се извърна, за да го пусне на пода, ризата

му — мокра от пот и залепнала за него — се плъзна нагоре, разкривайки й