Принцеса с часовников механизъм

хрумвало, че кожата й е една деликатна обвивка на всичко това и че би

могла да усети целувка, положена върху врата й, чак до пръстите на

краката си.

— Уил... — Ръцете й подръпнаха ризата му. Копчетата се скъсаха и

главата му се измъкна от плата. С разрешената си черна коса, той досущ

приличаше на Хийтклиф от „Брулени хълмове". Неговите ръце не бяха

така уверени с роклята й, но много скоро и тя бе свалена и захвърлена

настрани, оставяйки девойката по долна риза и корсет. Тя се скова при

мисълта да бъде толкова гола пред някой друг, освен Софи, а Уил

погледна корсета й с почти обезумял поглед, изпълнен с желание.

— Как... — каза той. — Сваля ли се?

Теса не можа да се сдържи и се изкиска.

— Затяга се с връзки — прошепна тя. — На гърба.

Улови ръцете му и ги постави на точното място. По тялото й пробяга

тръпка — не от студ, а от интимността на този жест. Уил я притегли нежно

към себе си и отново прокара пътечка от целувки по шията й, спускайки се

към рамото й, там, където то не бе скрито от долната риза. Дъхът му

стопляше кожата й и много скоро Теса дишаше също толкова тежко,

колкото него, а дланите й се плъзгаха по раменете, по ръцете, по гърдите

му. Целуна бледите белези, които Знаците бяха оставили върху кожата му,

увивайки се около него, докато не се превърнаха в гореща плетеница от

крайници, а тя поглъщаше стоновете, с които бяха примесени целувките

му.

— Теса... — прошепна той, — Тес... ако искаш да спра...

Тя поклати глава безмълвно. Пламъците в огнището бяха почти

угаснали. Притиснат до нея, Уил беше изтъкан от ъгли и сенки, кожата му

— едновременно мека и корава до нейната. Не.

— Искаш го? — Гласът му беше хриплив.

— Да — отвърна тя. — А ти?

Пръстът му проследи очертанията на устните й.

— За това бих отишъл в Ада. За това бих се отказал от всичко.

Теса усети, че очите й парят и в тях напират сълзи. Тя примига с

мокри ресници.

— Уил...

— Dw I’n dy garu di am byth — каза той. — Обичам те. Завинаги.

А после покри тялото й със своето.