Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
бъде изличено от регистрите на ловците на сенки, а вие щяхте да
прекарате остатъка от живота си като мундан без никакви приятели.
Татяна почервеня като цвекло и стисна юмруци.
— Уилям Херондейл ме... ме засипа с неописуеми обиди, които никога
не би трябвало да бъдат изричани пред една дама...
— Не виждам какво общо има това с въпроса, който обсъждаме в
момента — заяви инквизиторът. — Човек може да бъде груб в личния си
живот и едновременно с това да е прав по други, по-значими въпроси.
— Вие отнехте къщата ни! — изкрещя Татяна. — Принудена съм да
завися от щедростта на семейството на съпруга ми, като някоя умираща от
глад просякиня...
Очите на инквизитора блеснаха като скъпоценните камъни върху
пръстените му.
— Домът ви беше конфискуван, госпожо Блекторн, не откраднат.
Претърсихме имението Лайтууд — продължи той, повишавайки глас, — и
то се оказа пълно с доказателства за връзките на баща ви с Мортмейн —
дневници, в които се говореше за низки, скверни и неописуеми деяния.
Консулът ги спомена като доказателство, че ще бъде извършено
нападение над Лондон, ала в седмиците преди смъртта си Бенедикт
Лайтууд е бил полудял от демонската шарка. А дори и да е бил с всичкия
си, Мортмейн едва ли би му доверил истинските си планове.
Придобил почти отчаян вид, консул Уейланд го прекъсна:
— Въпросът за Бенедикт Лайтууд е приключен... а и няма връзка със
сегашния случай. Събрали сме се, за да обсъждаме Мортмейн и Института!
Първо, тъй като Шарлот Брануел беше освободена от поста си, а
ситуацията, пред която сме изправени, е съсредоточена основно в Лондон,
ще се нуждаем от нов водач на лондонския Анклав. Имате думата за
предложения. Някой иска ли да се кандидатира?
Разнесе се шумолене и шепот. Джордж Пенхалоу тъкмо се изправяше,
когато инквизиторът избухна яростно:
— Това е нелепо, Джосая. Все още нямаме никакво доказателство, че
Мортмейн не е именно там, където Шарлот твърди. Дори не сме обсъдили
дали ще й изпратим подкрепления...
— Да й изпратим подкрепления? Какво искаш да кажеш с това да й
изпратим подкрепления?
Инквизиторът махна с ръка към претъпканата зала.
— Тя не е тук. Къде, според теб, са обитателите на Института в
Лондон? Отишли са да търсят Магистъра в Кадер Идрис. И въпреки това,
вместо да решим дали да им се притечем на помощ, ние сме събрали
Съвета, за да обсъждаме кой ще заеме мястото на Шарлот?
Сега вече консулът не издържа.
— Няма да има никаква помощ! — изрева той. — Никога няма да има
помощ за онези, които...
Ала Съветът така и не разбра кому беше писано да не получи помощ,
тъй като в този миг във въздуха изсвистя стоманено острие и отсече
главата на консула с един удар.
Кръв оплиска инквизитора, който отскочи назад и посегна към
жезъла си. Консулът рухна на пода, посечен на две — тялото му се свлече
на обления с кръв под, а главата му се търкулна като топка за боулинг.
Там, където бе стоял той допреди малко, сега имаше автоматон — тънък
като скелет и облечен в раздърпана червена униформа. Със зловеща
усмивка на череп, механичното създание издърпа окървавеното си острие
и огледа смълчаната, потресена тълпа от ловци на сенки.
Единственият друг звук в стаята идваше откъм Алойзиъс Старкуедър,
който се смееше равномерно и тихо, очевидно —на себе си.
— Тя ви каза — изхриптя той. — Каза ви какво ще стане...
Миг по-късно автоматонът пристъпи напред, ръката му с хищни
нокти се стрелна към Алойзиъс и се сключи около врата му. Кръв шурна
от гърлото на стария мъж, когато създанието го повдигна от пода, все
така широко ухилено. Ловците на сенки се разкрещяха... а после вратите се
отвориха и цял куп същества с часовников механизъм нахлуха в залата.
— Е — заяви един страшно развеселен глас, — това определено не го
очаквах.
Теса седна рязко, придърпвайки дебелата завивка около себе си. До
нея Уил се раздвижи и като се надигна на лакти, отвори бавно очи.
— Какво...
Стаята беше пълна с ярка светлина. Факлите горяха силно и мястото
сякаш бе обляно със слънчеви лъчи, така че Теса съвсем ясно можеше да
види каква бъркотия бяха оставили след себе си — дрехите им бяха
пръснати по пода и леглото, чергата пред камината беше намачкана на
топка, чаршафите — омотани около тях. От другата страна на невидимата
стена стоеше позната фигура в елегантен тъмен костюм, пъхнала палец в