Принцеса с часовников механизъм

— Наистина е невероятно — каза Магнус.

Всички, освен него, бяха с бойно облекло и въоръжени до зъби —

Гейбриъл беше преметнал през рамо любимия си двуостър меч и ръцете

направо го сърбяха да стиснат дръжката му. Въпреки че харесваше лъка,

той беше обучен в умението да върти меч от учител, който можеше да

проследи своите наставници чак до Лихтенауер* и Гейбриъл смяташе, че

именно мечът е най-силната му част. Освен това лъкът и стрелите едва ли

биха му били от същата полза срещу автоматоните, колкото оръжие, което

можеше да ги посече на съставните им части.

* Йоханес Лихтенауер — прочут немски майстор на меча от XV век,

чието фехтовално изкуство се превръща в основа на германската

фехтовална традиция. — Бел. прев.

— Единствено благодарение на теб, Магнус — каза Хенри. Той

сияеше... или пък, помисли си Гейбриъл, това се дължеше на светлината на

руните, отразена върху лицето му.

— Ни най-малко — отвърна магьосникът. — Ако не беше твоят гений,

това никога нямаше да бъде създадено.

— Колкото и да ми е приятна тази размяна на любезности — намеси

се Гейбриъл, виждайки, че Хенри се кани да отговори, — остават още

няколко... съществени въпроса относно това изобретение.

Хенри го погледна неразбиращо.

— Като например?

— Вярвам, Хенри, че Гейбриъл се интересува дали тази... врата... —

започна Шарлот.

— Нарекохме го Портал — заяви Хенри. Главната буква пролича

съвсем ясно в гласа му.

— ...действа — довърши ръководителката на Института. — Опитахте

ли го?

Съпругът й изглеждаше сломен.

— Ами... не. Нямаше време. Но те уверявам, че изчисленията ни са

безпогрешни.

Всички, освен Хенри и Магнус, погледнаха към Портала с удвоена

тревога.

— Хенри... — започна Шарлот.

— Аз смятам, че двамата трябва да минат първи — заяви Гейбриъл. —

Нали те изобретиха проклетото нещо.

Всички се обърнаха към него.

— Сякаш е решил да замести Уил — подхвърли Гидеон, повдигайки

вежди. — Говорят едно и също.

— Аз не съм като Уил — сопна се брат му.

— Силно се надявам — каза Сесили толкова тихичко, че той се зачуди

дали някой друг, освен него, я чу. Днес тя изглеждаше особено хубава,

макар Гейбриъл и сам да не бе сигурен защо. Носеше същото бойно

облекло като Шарлот — простичко и черно; косата й беше прибрана

скромно на тила и рубиненият медальон грееше върху кожата й. Все пак,

строго си напомни той, като се имаше предвид, че най-вероятно се

отправят към смъртна опасност, умът му не биваше да се занимава с

мисли за това дали Сесили е хубава. Каза си, че трябва веднага да

престане.

— Изобщо не съм като Уил — повтори.

— На драго сърце ще мина пръв — каза Магнус с многострадалния

тон на учител в стая, пълна с непослушни ученици. — Ще имам нужда от

няколко неща. Надеждата ни е, че Теса ще бъде от другата страна, може би