Лунните градини
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
До този момент демонът се рееше нависоко, отегчен и обиден на своя господар. Най-обикновена наблюдателска мисия за такава сила! Но ето че сега изпита жажда за кръв. Само господарят му да беше малко по-слаб, за да можеше да разкъса веригите и да се спусне над покривите, щеше да настане истинска касапница.
Демонът тъкмо се беше унесъл в тези свои сладки мисли, приковал очи в сцената долу, когато петата на един ботуш се заби в тила на малката му кръгла глава. Съществото се завъртя рязко, после се изви, за да срещне нападателя си, и от черепа му изригна гняв.
И само след миг вече се биеше за живота си. Фигурата, която бе влязла в битка с него, беше обкръжена с ослепителна магическа аура. Бушуващите им енергии се вкопчиха като пипала. Фигурата усили атаката си и демонът с всички сили се помъчи да надмогне свирепата болка. Изпепеляващ студ изпълни черепа му, студ непонятен и невъобразим със своя дъх на сила, толкова чужд, че демонът не можеше да намери начин как да му се противопостави.
Двете същества бавно се спуснаха надолу — продължаваха двубоя си в абсолютна тишина, със сили, невидими за обитателите на града, а около тях към склада се спускаха други фигури, с изпънати като криле във въздуха плащове, с арбалети в ръце и скрити под качулки глави, с лица, скрити под черни маски. Бяха единадесет на брой и подминаха демона, както и неговия нападател. Никоя от тях не им обърна внимание и щом осъзна това, демонът изпита чувство, което до този момент му беше напълно непознато. Страх.
Демонът отново насочи мислите си към битката за оцеляване и се изтръгна от съкрушителната прегръдка на нападателя. Нададе писък и бързо полетя нагоре.
Нападателят не продължи след него, а догони другите в безшумното им спускане към града.
Когато загърнатите в мрак силуети се снишиха към кръга от мъже и жени долу, всички грижливо се прицелиха с арбалетите и касапницата започна.
Калам се вторачи в легналия на покрива убиец и се зачуди какво да прави. Нима чакаха той да влезе в контакт? От гърлото му се изтръгна тихо ръмжене. Нещо не беше както трябва. Усещаше го с костите си.
— По дяволите, Бързак! Давай да се махаме оттук!
— Почакай! — отвърна му безтелесният глас на Бързия Бен. — О, проклятие! — добави той тихо.
Точно пред Калам две обкръжени от ярко сияние фигури се спуснаха към покрива и се приземиха зад техния човек.
— Какво става, в името на Гуглата?
И в този момент усети как плоските каменни плочи под ръцете му леко потреперват. Превъртя се на гръб и чу как една стрела изсвистя покрай главата му. Някаква фигура беше застанала на покрива, само на трийсетина стъпки от него. След като стрелата не улучи, фигурата се спусна напред. Зад първата кацна друга, близо до отсрещния ръб на покрива.
Калам запълзя заднешком и се смъкна от ръба.
Бързия Бен се понесе над него. Магията за отклоняване, с която се беше загърнал, беше от Висш порядък и той бе сигурен, че ще остане невидим за нападателите. Видя как приближаващата се фигура забави хода си и запристъпва предпазливо покрай ръба на покрива, където се беше спуснал Калам. С блеснали в двете му облечени в тежки ръкавици ръце ками, убиецът стигна до ръба и се присви. Надникна надолу и Бързия Бен затаи дъх.
Калам беше там. Държеше се за стрехата. Когато нападателят се показа и скри звездите зад себе си, убиецът се надигна на една ръка, а с другата замахна и стисна шията на убиеца с все сила. Дръпна го надолу и в същото време изрита нагоре с коляно. Увитото в черна кърпа лице на нападателя се блъсна в коляното му и изпука. Калам, стиснал стряхата с едната си ръка, разтърси вече отпусналия се в ръката му убиец и го запокити надолу към улицата.
Покатери се отново на покрива. Видя как вторият убиец в другия край на покрива се обърна вихрено, изръмжа, скочи и хукна към него.
Непознатият убиец отстъпи, сякаш стъписан, после смъкна надолу ръката си и тутакси изчезна.
Калам се закова на място, присвит, изпънал ръце настрани.
— Виждам я — изшепна Бързия Бен.
Калам изсъска, завъртя се в пълен кръг и отскочи встрани.
— А аз — не.
— Тя влага енергия в това — каза Бързия Бен. — Непрекъснато я губя. Почакай, Кал. — Магьосникът замълча.