Лунните градини
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
Магьосникът отвори очи, съзнанието му се върна и погледът му закръжи из тъмната стая. Видя Калам и се усмихна.
Убиецът въздъхна облекчено.
— Стана ли? Успя ли?
— Да, и в едното, и в другото. Трудно е да се повярва, нали?
Калам усети, че се хили неудържимо. Пристъпи и помогна на Бързия Бен да стане. Магьосникът се облегна на него, също ухилен.
— Той разбра кой съм, точно когато напуснах. — Усмивката на Бързия Бен се разшири още повече. — Да можеше да чуеш писъка му.
— Какво, изненадан ли си? Колко Върховни жреци си палят халатите?
— Недостатъчно, мен ако питаш. Без всички тия храмове и жреци проклетата намеса на боговете нямаше да засяга селението на смъртните. Виж, това щеше да бъде истински рай, а, приятелю?
— Може би — отвърна му глас откъм вратата. Двамата се обърнаха и видяха Сори — стоеше на прага, загърнала тънкото си телце в късото си наметало. Беше прогизнала от дъжда и едва сега Калам забеляза водата, капеща от тавана. Убиецът се дръпна от Бързия Бен, за да освободи ръцете си.
— Какво търсиш тук? — попита той строго.
— За рай ли мечтаеш, магьоснико? Жалко, че не можах да чуя целия разговор.
— Как ни намери? — попита Бързия Бен.
Сори пристъпи вътре и смъкна качулката.
— Намерих един убиец. Веднага го разпознах. Той е в един хан, наречен „Феникс“, в квартала Дару. Интересува ли ви? — попита тя и изгледа двамата с мътни очи.
— Искам отговор — промълви Калам.
Бързия Бен се отдръпна към задната стена, за да направи място на убиеца и да подготви заклинанията си, ако потрябва — макар че точно в този момент не беше в достатъчно добра форма, за да привлече Лабиринта си. Нито пък, забеляза той, Калам търсеше на всяка цена кавга, не че щеше да позволи това да го спре. Точно в момента той беше в най-опасното си настроение — тонът му говореше достатъчно красноречиво.
Мъртвите очи на Сори се спряха върху Калам.
— Сержантът ме изпрати…
— Лъжа — тихо я прекъсна Калам. — Уискиджак не знае къде сме.
— Е добре. Усетих силата ти, магьоснико. Подписът беше достатъчно ясен.
Бързия Бен се стъписа.
— Но аз вдигнах щит около това място.
— Аз също бях изненадана, магьоснико. Обикновено не мога да те намеря. Изглежда, са се появили пукнатини.
Бързия Бен се замисли. „Пукнатини“, реши той, не беше подходящата дума — но Сори не знаеше това. Беше усетила местоположението му, защото беше точно това, което двамата подозираха — пионка на Въжето. Селението на сянката се беше свързало, макар и за малко, макар и едва доловимо, с неговата плът и кръв. Но никой друг освен слуга на Сянката не притежаваше необходимата чувствителност, за да улови тази връзка. Магьосникът пристъпи, застана до Калам и сложи ръка на рамото на едрия мъж.
Калам го погледна стъписано.
— Тя е права. Появили са се пукнатини, Калам. Тя очевидно има вроден талант по отношение на магията. Хайде, приятелю, момичето е намерило това, което търсехме. Да тръгваме.
Сори придърпа качулката над главата си.
— Няма да ви придружавам. Ще го познаете, щом го видите. Подозирам, че задачата му е да направи професията си очевидна. Може би Гилдията ви очаква. Все едно, потърсете хана „Феникс“.
— А ти какво си намислила, в името на Гуглата? — попита мрачно Калам.
— Имам да изпълня една задача за сержанта. — Тя се обърна и излезе от съборетината.
Калам отпусна рамене и въздъхна дълбоко.
— Тя е точно това, което мислехме — каза тихо Бързия Бен. — Дотук добре.
— С други думи — изръмжа убиецът, — ако я бях нападнал, щях да загина на място, така ли?
— Точно така. Ще я премахнем, когато му дойде времето. Но засега ни трябва…
Калам кимна.
— Ханът „Феникс“?
— Адски си прав. И когато отидем там, първото, което ще направя, е да си купя пиячка.
— Съгласен.
Когато плещестият мъж влезе в кръчмата, Ралик вдигна глава. Черната му кожа издаваше, че е южняк, което само по себе си не беше необичайно. Това, което привлече вниманието на Ралик обаче, бяха двата дълги ножа с рогови дръжки и сребърни предпазители, затъкнати зад тесния колан на мъжа. Тези оръжия бяха всичко друго, но не и южняшки, а и на предпазителите си личаха отпечатани кръстосаните черти, познати на всички в занаята като знака на професионалния убиец.
Мъжът закрачи с небрежна походка през салона все едно, че беше негов, и никой от клиентите, с които отъркваше рамене, не изглеждаше склонен да спори по този въпрос. Спря се при тезгяха и си поръча бира.