Галън Слепия (р. 1078)
Щом убиецът от Гилдията напусна салона, Калам пресуши последните глътки бира, плати си и се качи по стълбите. От перилото на галерията огледа хората долу и след като се увери, че никой не му обръща особено внимание, продължи по коридора до последната врата вдясно.
Затвори вратата и я заключи. Бързия Бен седеше на пода, в средата на кръг от разтопен восък. Магьосникът се беше присвил, гологръд, със затворени очи, и по лицето му се стичаха капки пот. Въздухът около него лъщеше като лакиран.
Калам заобиколи восъчния кръг и отиде до леглото си. Свали кожената торба от куката на стената и я сложи на сламения дюшек. Отвори я и изсипа съдържанието й. Само след минута вече бе подредил механизмите на арбалета. Металните части на оръжието имаха синкав цвят, тясното дървено стебло беше напоено в катран и изтрито с черен пясък. Бавно и тихо Калам започна да го сглобява.
Бързия Бен зад него проговори:
— Готово. Когато си готов, приятелю.
— Той излезе през кухнята. Но ще се върне — каза Калам и стана, с арбалета в ръце. Закачи му кожения ремък и го метна през рамо. После се обърна към магьосника. — Готов съм.
Бързия Бен също стана и изтри челото си с ръкав.
— Две заклинания. Ще можеш да летиш, да контролираш всяко спускане. Другото би трябвало да ти осигури възможност да забелязваш всичко магическо — е, почти всичко. Ако някой Върховен маг ни се оплете в краката, няма да имаме този късмет.
— А ти? — попита Калам, докато оглеждаше колчана си.
— Мен няма да ме виждаш пряко, само аурата ми — отвърна ухилен Бързия Бен, — но ще съм с теб през цялото време.
— Е, дано мине гладко. Свързваме се с Гилдията, предлагаме договора на империята, те приемат и ни премахват всяка по-сериозна пречка в града. — Загърна се в наметалото и придърпа качулката над главата си.
— Сигурен ли си, че не можеш просто да слезеш по стъпалата, да отидеш направо при човека и да му обясниш нещата?
Калам поклати глава.
— Не става така. Ние сме го разпознали, той нас — също. Вероятно току-що се е свързал с шефа си и ще подредят работите както на тях им харесва. Сега нашият човек ще ни поведе към мястото на срещата.
— Няма ли да се набутаме в засада?
— Повече или по-малко. Но първо ще поискат да разберат какво искаме ние. А след като стане това, съмнявам се, че Майсторът на Гилдията ще е заинтересован да ни убие. Готов ли си?
Бързия Бен вдигна ръка към Калам и измърмори под нос няколко думи.
Калам усети как вътре в него се вля лекота, надигна се до порите на кожата му и излъчи хладен въздух, който го обгърна като пухена възглавница. А пред очите му фигурата на Бързия Бен се обкръжи от синьо-зелен нимб, съсредоточен в дългите пръсти на магьосника.
— Ето ги пак — усмихна се убиецът. — Двамата стари приятели.
Бързия Бен въздъхна.
— Да, ето, че го правим отново. — Срещна погледа на приятеля си. — Гуглата е по петите ни, Кал. Усещам дъха му във врата си напоследък.
