Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— С удоволствие! — усмихна се Ткачова.
Излязохме със Слава в коридора, запалихме цигари и взехме да се съвещаваме.
— Какво мислиш? — попитах го.
— Не виждам смисъл да лъже. Единствено, ако тя има да свърши някакви свои работи там под наше прикритие. Ако в замяна ще получим Андриевски, си струва да изиграем това.
— И на мен ми се струва, че рискът ще се оправдае…
— Че какъв риск, Саша?! Дори тя да е Иван Сусанин, къде ще ни заведе? При дудаевците? Те само ще помагат да търсим Юрий. Наистина, пипнат ли го първи, ще ни го върнат на парчета.
— Ама и шегичките ти са едни!
— Не моите, неговите. Играе си с огъня!
— Как да я лепнем към следствената бригада?
— Като доброволен сътрудник — предложи Слава.
— Страхувам се, че няма да мине. Случаят не е такъв. Добре, хайде да я отпратим сега и да се посъветваме с Костя.
Меркулов ме изслуша мълчаливо, огледа ни и тримата и попита с усмивка:
— Следователят Величко, разбира се, е за това да се използват услугите на дамата.
Олег леко се изчерви, макар че и бездруго се стесняваше в кабинета на толкова голям шеф.
— Струва ми се, че тя няма да попречи. Момичето знае къде вероятно ще открием Андриевски.
— Слава, и ти ли си за?
— Тя има индулгенция от Руслан, който преди две години прати за зелен хайвер половината от нашите банкери. Голяма работа е да вървиш след такова момиче в тази страна на джигити.
— Явно ергените дружно са за. И само жененият Александър Борисович Турецки мълчи.
— Той вече е номенклатурен кадър — с мрачна сериозност започна да обяснява Слава. — За да го забележат и оценят, трябва да отгатва мнението на ръководството. А откъде да знае човекът какво ще реши заместник-генералният прокурор, щом като самият зам. още не знае? Затова изчаква човекът…
— Нарушаваш субординацията! — карам се на Грязнов.
— Добре, оперативно-следствена бригада, съсредоточете се. Ние тук се посъветвахме с бригадира ви и аз реших да ви предложа за обсъждане следния план за операцията…
Течението на живота
1.
Началникът на Службата за външно разузнаване очакваше своя заместник Пермитин — човек, на когото не вярваше и от когото се страхуваше. Той знаеше, донесоха му, че Пермитин презира новия шеф, смята го за любител и въобще за не особено умен човек.
Какво пък, възможно е той да не се оправяше съвсем в тънкостите на шпионския занаят, но с шпионаж се занимават все пак хора, а с хората началникът беше работил през целия си живот. Когато дойде анонимката срещу служителя от информационно-аналитичния отдел Юрий Андриевски, началникът не си отказа удоволствието да я покаже на Пермитин, за да види реакцията на заместника си — все пак за зет му пишат. Евгений Пермитин, като шпионин със стара закалка, се държа добре, предложи да съберат характеристики и отзиви за работата на Андриевски.
Началникът прекрасно разбираше, че ако тръгне по този път, ще получи купчина бумаги, от които ще излезе, че Юрий Андриевски е изгряващата звезда на руското разузнаване, умът, честта и съвестта на родния шпионаж. Вероятно ако се беше появила такава необходимост в началото на работата на новия началник, той така и би постъпил. Тогава, в началото, повечето стари служители мислеха също като Пермитин — пратили са им някакъв номенклатурчик, който и морзовата азбука не знае, ще оплете конците.
Но мина време, хората се поуспокоиха — не е ли все едно от чии ръце ще получават звания и премии! При това сегашното държавно ръководство за разлика от предишното не изисква особено усърдие в събирането на разузнавателна информация… Лека-полека се появиха подмазвачите и доносниците — както навсякъде другаде.
С тяхна помощ началникът започна негласно да изучава дейността на Андриевски. Колкото повече научаваше, толкова повече се убеждаваше, че в анонимното писмо се съдържаше много истина, а може би и цялата. Зетят беше красноречив и обаятелен безделник, който ползва покровителството на тъста си. Да беше само това — голяма работа! Малко ли такива има във всяка по-престижна кантора? Самият началник някога бе принуден да прибегне до такава изпитана форма на кариера като брака по сметка. Но затова пък после добросъвестно си ореше нивата, та на никой да не му хрумне дори да му припомни по какъв начин е проникнал във висшите кръгове. А на този тип не му пука за нищо!