Момиче за шпионина

— Там, където е бил с вас — в Чечня.

Дина шумно и облекчено въздъхна:

— Тогава лесно можете да го докарате.

— Така ли мислите?

— Разбира се.

— А новините по телевизията не гледате ли?

— Ултиматумът ли имате предвид? Глупости! Ще се поперчат един на друг, после ще се помирят — така ще свърши всичко. А Юрка напразно е отишъл. Там точат за него големи кинжали.

— Кой?

— Ами например Аслангиреев.

— Познавате ли Аслангиреев? — учудих се аз.

— И двамата ги знам — Руслан и Гена. Още от Москва. Добри момчета, широки натури, не са циции като Юрка. Знаете ли какво? Ако искате да го арестувате, аз мога да ви помогна.

— Как?

— Знам къде е отишъл и защо.

— Къде, знаем и без вас.

— Аз мога да ви покажа къде конкретно е отишъл Юрка. Там можете да го арестувате… Били ли сте някога в Грозни?

Спогледахме се и отрицателно поклатихме глави.

— Тогава е по-сложно. — Дина цъкна с език от досада. — Има там едно тайно местенце, към което се стреми той…

— За какво?

— За парите.

— Чии пари?

— На Аслангирееви.

— Да не ги е откраднал?

— Да. Затова убиха американеца, искаха да застрелят и Юрка.

— Можете ли да покажете това място на картата на града? — попитах аз.

— Ако има карта, на която е отбелязана всяка сграда.

— Такава едва ли ще намерим.

— Да се покаже приблизително това дворче, е все едно изобщо да не го покажеш.

— Кажете, за какво дойдохте? — попитах неочаквано. — С какво ви заплаши той?

— Дойдох, защото мислех, че Юрий е в Москва. Той искаше да отида в Грозни и да му донеса парите.

— Вие?!

— Да.

— Но защо точно вие?

— Защото не съм участвала непосредствено в кражбата, защото Гена Аслангиреев се отнася добре към мен… а и просто защото няма кого да прати, а да иде сам го е страх.

— Но все пак е отишъл?

— Ами аз отначало му отказах, но когато ми каза, че ще ме убие, и си отиде, се изплаших. А той вероятно е помислил, че се страхувам от чеченците повече, отколкото от него и е решил да рискува.

— Защо му трябваше за тази операция Дейвид Кук?

— Я по-добре аз да разкажа всичко каквото знам, а вие после да задавате въпросите си.

— Добре.

Дина разказваше, а машината тракаше тихо и с прекъсвания под пръстите на Олег.

Дина Ткачова и Леокадия Пермитина били приятелки още от студентските години. После, когато Лека се уредила на лека и добре заплатена служба, а Дина все още усвоявала най-древната професия, момичетата се срещали и прекарвали доста време заедно. Дина, според Леокадия, била бедна и от калпав сой, но затова пък красива, смела и без предразсъдъци. Самата Пермитина се измъчвала от комплекси заради пълната си фигура и някои други недостатъци. Първите си сто долара Дина спечелила, когато сключила бас с приятелката си, че ще я изчука най-симпатичният мъж на една вечеринка. С това Лека не само ще натрие носа на всички присъстващи дами, но и най-после ще се прости с невинността си.