![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Павличенко беше целият внимание.
— Да?
— Имах възможност да направя пълен анализ на всяка от последните няколко бомби, другарю генерал. Проверих изцяло всички данни. Винаги излиза едно и също: експлозивите са доставени от ЦРУ, както пластичните, така и динамита.
— Да, да, това ни е известно — каза нетърпеливо Павличенко.
— Но после започнах да изследвам другите фрагменти от бомбите, най-вече детонаторите, взривните капсули и така нататък. И — съжалявам, че трябва да го кажа, но те са изцяло от екипировката на КГБ.
— Какво имате предвид?
— Че бомбите, другарю генерал, може да са направени от някого в нашето ведомство. Като са използувани американски експлозиви.
— Кой друг знае за това?
— Никой, другарю генерал. Както наредихте, аз се погрижих да бъда единственият специалист. Защото може да се окаже, че е работа на някой от нашите. Исках първо да говоря с вас.
Павличенко рязко се изправи.
— Ще разкажете на помощника ми всички подробности. Трябва да съставим пълна картотека на възможните извършители. — Натисна един бутон под масата. — Благодаря ви.
Вратата се отвори и помощникът на Павличенко влезе.
— Моля, елате с мен — каза той.
Абрамов се изправи непохватно и излезе с него през вратата.
Павличенко остана да чака сам в стаята. Отиде до бара да си налее от любимото чисто малцово шотландско уиски, доволен, че е постъпил мъдро, като насърчи и изолира този човек, единственият в КГБ, който подозираше нещо. Само така можеше да бъде сигурен, че няма да тръгнат слухове и че никой друг не ще може да се добере до същността. Чу пистолетния изстрел, заглушен от бетонната стена на съседната стая. Сърцето му се сви от искрено разкаяние. Мразеше това, което се чувствуваше длъжен да направи, макар че всъщност справедливостта го изискваше. С лека гримаса си наля два пръста уиски.
57
Париж
Сградата, в която Стоун намери убежище, беше разположена в парижкия квартал Маре — стар, гъсто населен с хора от малцинствата район, който напоследък, след редицата реконструкции от осемдесетте години, се бе превърнал в желано място за живеене. Беше малка триъгълна постройка на пет етажа, стар бежов каменен остров, заграден отвсякъде с тесни улички: „Паве“, „Мале“ и „Розие“. Освен трите входа към жилищата на приземния етаж бяха разположени различни, търговски предприятия, включително погребално бюро, италиански ресторант, малък антикварен магазин, кафе-бар, магазин за хляб и сладкиши и магазин за полуфабрикати.
Но главният комисар от парижката полиция Кристиан Ламоро не знаеше, че сградата е тази. Знаеше само, че американецът бе изчезнал някъде наоколо, в района, населен предимно с правоверни евреи. Така че претърсването беше започнало.
Беше му се обадил шефът, началникът на парижката полиция Рьоне Мьоле, на когото пък се обадили, от американското разузнаване, и то, както бе намекнато пред Ламоро, от най-горните етажи на Централното разузнавателно управление. Американците били заинтересовани от спешното задържане на този човек, който по техните думи бил агент изменник. Мьоле бе натоварил Ламоро с издирването и бе настоял да се използуват всички средства, които имат на разположение. А при такива пълномощия средствата мрежеха да са значителни.
Американското копеле им се бе изплъзнало, като се бе впуснало в лудешко препускане по улиците на Париж. Обаче нямаше да мине много време и щяха да го намерят. Американецът бе направил грешка, като се бе опитал да се скрие в Маре.
Броят на вратите, на които трябваше да се позвъни, и на апартаментите, които трябваше да се претърсят, беше ограничен. В акцията бяха включени всичките им хора и за няколко часа щяха да го пипнат.
— Какво сте направили? — попита го подозрително проститутката. — Имате някаква причина да бягате. Чувам сирените.
— Какво става, майко? — Непохватен юноша с войнишка фланелка и гащета излезе от преградената със завеса стая. — Кой сте вие? — попита той и тръгна заплашително към Стоун.
— Не, Джеки — възпря го тя. — Приятел е. — Отново се обърна към Стоун: — Какво сте направили?
— Обвинен съм в престъпление, което не съм извършил.
— В Париж ли?
— В Америка. Сложно е. Дунаев сметна, че ще можете да ме подслоните за през нощта — каза той и накратко обясни какво се бе случило.