Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Стояха неподвижно. Чуваха се два гласа.

Чакането нямаше край. Дали полицаите подозираха, че Стоун може да е вътре, и затова бяха спрели реното?

С огромно облекчение усети, че колата потегли, заподскача по неравния асфалт.

След няколко минути моторът спря. После се чу почукване по капака на багажника, на няколко сантиметра от ухото му.

— Ако искате да излезете — чу се грубият глас на пазача, — ще ми дадете още пет стотака.

— Дадено — отговори Стоун, — ще ти дам проклетите пет стотака. Само ме измъкни оттук, преди да съм хвърлил топа.

Багажникът се отвори и Стоун видя, че се намират в двора на някаква сграда. Извъртя се, за да се измъкне, но ръката на пазача го спря.

— Боже господи! — възмути се Стоун. Извади портфейла си, взе от него петстотин франка и си помисли: „Добре че развалих достатъчно пари“. Подаде ги на работника, надигна се от багажника и скочи на земята. Почака пазачът отново да подкара колата и да напусне двора, потърси входа и се качи на третия етаж. Намери вратата на апартамента, който търсеше, вдясно по тъмния коридор.

Натисна звънеца, но никой не отговори.

— По дяволите! — каза високо той.

Вече минаваше полунощ. Дали вътре имаше някой? Погледна адреса и пак го свери: улица „Малер“, 15. Същият адрес, същият апартамент. Ами ако…

Отново натисна звънеца и задържа пръста си върху него няколко секунди.

Вратата се отвори. Облечена в син халат, пред него застана приятелката на Дунаев, проститутката. Изненада се, като забеляза, че е гримирана дори нощем, дори в леглото.

— Здравейте — каза Стоун.