Московският клуб (Къртица 3) [bg]

— Ще намеря начин да се свържа с вас, приятелю, и да си получа визата — каза той, стисна ръката на стария чекист, излезе от стаята и се отправи към задните стълби.

Знаеше, че долу има сутерен, в който са разположени бар и разни сервизни помещения. Беше разучил хотела малко след пристигането си в Париж. Все по-ясно му ставаше колко важно е да познаваш с подробности мястото, на което се намираш. Това беше най-добрият, най-слабо наблюдаваният път за измъкване.

Стигна до сутерена, огледа се бързо и видя стаята за бельото. Както и по-рано през деня, не беше заключена. На срещуположния край на малкото помещение имаше няколко стъпала, водещи до врата, която, както беше пресметнал, излизаше на малката улица „Висконти“ на гърба на хотела.

Вдигна резето и отвори дървената врата към тъмната тясна уличка. Някъде наблизо плачеше бебе. Втурна се колкото можеше по-тихо покрай сграда с надпис Парижки общински детски ясли, после покрай няколко малки картинни галерии в посока към улица „Сен“.

— Au voleur!12

Викна му един полицай, който неочаквано го бе забелязал и вече тичаше към него. Стоун хукна още по-бързо. Полицаят го подгони и се разкрещя, призовавайки другите на помощ. Численото им превъзходство беше очевидно.

Стоун успя да стигне до улица „Сен“ и с голяма скорост зави зад ъгъла. Толкова късно през нощта улицата беше почти съвсем пуста.

Видя го веднага: червен мотоциклет „Пежо“, подпрян до стената, превозно средство за доставки с жълт метален кош и надпис Бърза поща „Ало“, прикрепен зад седалката. Собственикът му, който очевидно току-що бе слязъл, беше пресякъл улицата. Развика се, като видя Стоун да скача на мотоциклета.

— Съжалявам — каза Стоун, като завъртя ключа и запали мотора. — Точно сега ми трябва много повече, отколкото на теб.

Мотоциклетът зарева страховито и Стоун потегли надолу по улица „Сен“, оставяйки вбесеното момче да тича подире му, а малко зад него — и двамата полицаи.

Но сега го преследваше полицейска кола, Стоун я видя в дясното огледало на мотоциклета. Хвърчеше след него по улица „Сен“ и вече го настигаше, синята лампа святкаше, сирената виеше.

Малкото пежо, имаше забележително ускорение. Стоун превключи на втора, подкара към реката, към „Ке Малаке“, и зави. Беше сбъркал посоката, вървеше срещу движението! Едва успя да избегне едно рено, да изманеврира до кръглия паркинг пред френска ренесансова сграда с колони отпред, Инститю дьо Франс, и да се качи на тротоара. Беше се отървал от тях!

На „Ке де Гран Огюстен“ пресече Сена по „Понт Ньоф“ и навлезе в „Ил дьо ла Сите“. Зад себе си, макар и на доста голямо разстояние, продължаваше да чува воя на полицейски сирени. Наистина ли се беше отървал? Зави надясно по „Ке дез Орфевр“ към съдебната палата. „Боже мой! — помисли си. — Проклетият град е пълен с полиция.“ Чу, че сирените се приближават. Втора полицейска кола, предупредена вероятно от първата по радиото, внезапно се отдели от тротоара и се насочи към него. Стоун даде газ и направи десен завой по „Понт о Шанж“, срещу движението по „Ке дьо ла Корс“. Слава богу, отсреща идваха няколко коли. Чу скърцането на спирачки; опитваха се да избегнат сблъсъка с полицейската кола, принудена веднага да обърне в обратната посока. Последва трясък и Стоун видя, че втората се е блъснала във връхлетяло насреща й волво.