![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Пола?
— Аха. Господи, реших да се опитам да те потърся там. Не мога да повярвам.
— Как си? И аз не мога да повярвам. Много време мина.
— Шарлот, слушай, всъщност не мога да говоря. Малко е сложно. Искам да кажа, страшно е.
— Какво има?
— Става дума за… ами, ще разбереш кого имам предвид, като ти кажа, че става дума за твой добър приятел.
— Не мисля, че… — Възможно ли беше да говори за Чарли? Но какво по дяволите би могла да знае Пола за него?
— Виж, това е дълга история, но аз няма как да се свържа с този… твой близък приятел. Мисълта ми е, че той може да се свърже с теб. И ако го направи, искам да му предадеш нещо.
— Пола, не мисля, че… „Не мисля, че трябва да говориш за това по телефона!“ — искаше й се да извика. Мислите й препускаха и не знаеше как да реагира, да я слуша ли, или да й попречи да говори.
— Ако ти се обади, можеш ли да му кажеш нещо? Би ли си записала?
— Разбира се…
На другия край на линията Пола беше почти обезумяла. Какво можеше да си позволи да каже по телефона?
— Запиши, че се натъкнах на следа.
— Следа.
Какво можеше да каже, без да прехвърли границата? Как да даде да се разбере, че телефонният номер на идентификационната карта, която Стоун й беше дал, я е отвел до организация във Вашингтон, наречена фондация „Американско знаме“?
— Кажи му… о, господи, Шарлот, наистина ме е страх за този човек.
— Пола, моля те, внимавай какво говориш — настоятелно прошепна Шарлот.
— Шарлот, виж, кажи му, че човекът, който го нападна, е свързан с тази група във Вашингтон, която… Ами, като проверих, се оказа, че те са нещо като маша на… на един американски разузнавателен консорциум.
„О, боже — мислеше си Пола, — достатъчно ясно ли беше? Ще разбере ли Чарли? Прекалено много ли казах?“
На Шарлот сякаш й секна дъхът.
— Пола, ще ми се наложи да затворя. Да, ще му предам, ако мога. Но повече не можем да говорим. Съжалявам.
И сложи слушалката. Дълго гледа в празния видеоекран, заслушана в едва доловимите пукащи нощни звуци на пустото помещение, и се чувствуваше натежала като олово от страх.
56
Москва
Черният ЗИЛ на Андрей Павличенко влезе през централния портал на Лубянка, главната квартира на КГБ на площад „Дзержински“. Вратите отвориха двама войници в сиво-синята униформа на вътрешните войски на КГБ. Друг погледна в лимузината, увери се, че наистина е председателят, и козирува.
Работата тази вечер трябваше да се свърши не в кабинета му на третия етаж, а на друго, много по-секретно място, дълбоко в недрата на Лубянка.
Научният работник от следствието, който сега беше единственият упълномощен да прави експертизите по бомбените атентати в Москва, беше поискал спешна среща с Павличенко. Очевидно беше открил нещо много важно.
На страничния вход го посрещна помощникът му, кимна и безмълвно тръгна редом с него към наскоро монтирания западногермански асансьор тридесетина метра по-нататък. Пред асансьора стоеше часовой.
Когато вратата се затвори, помощникът му докладва:
— Той казва, че работата е много сериозна.
Павличенко кимна и се облегна на стената. Умората от последните седмици вече му се отразяваше.
Асансьорът се спусна няколко етажа надолу и се отвори в подземен коридор с прясно боядисани в бяло бетонни стени. Подът беше от бял камък. Помощникът тръгна напред и отключи вратата, до която стигнаха.
Стаята беше празна, с изключение на покрит с медна ламарина бар до една от стените и бяла метална заседателна маса, около която бяха наредени четири удобни на вид стола. Следственият специалист Аврамов вече седеше на един от тях и изглеждаше извънредно разтревожен. Павличенко забеляза, че пълният дребен човек носи евтин сив костюм, ръкавите и крачолите, на който бяха твърде къси.
— Товарищ — каза Павличенко, като отиде при него и стисна пухкавата му ръка, — какво има? — Помощникът стоеше зад него.
— Искам да разговаряме насаме, другарю генерал.
— Разбира се. — Обърна се и каза: — Благодаря ти, Альоша. Ще те повикам, като свършим разговора.
Когато останаха сами, Абрамов поде:
— Другарю председател, започвам много да се тревожа от това, което показват експертизите. Нещата стават по-комплексни. По-обезпокоителни.