Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Младият баракс все още си мислеше какво ли можеше да означава това, когато мина покрай войниците, охраняващи шатрата му — без да забележи многозначителния поглед, който единият хвърли на другия, — и завари Асара вътре.
Помещението бе достатъчно просторно, за да застанеш прав вътре, но като се изключат дебелото легло и големия лампион, разположен на пода, нямаше други мебели. Светлината играеше по перфектния профил и съвършената фигура на жена му. Изненадата от присъствието й и спиращата й дъха красота го лишиха от дар слово за момент.
— Обещах, че ще се върна при теб, Реки — каза тя. — Въпреки че трябваше да те търся из планините.
Той отвори уста и понечи да каже нещо, ала Асара пристъпи към него и сложи пръст на устните му. Мирисът й и докосването й бяха влудяващи.
— По-късно ще имаш време за въпроси — рече тя.
— Трябва да поговорим — измърмори мъжът, подтикван от предишните си горчиви мисли, ала протестът му бе обречен още от самото начало.
— После — каза Асара и го целуна. Реки не се съпротивляваше повече. Копнееше за нея през всеки миг на отсъствието й и просто не можеше да се въздържи. Целувките им прераснаха в бурни ласки и двамата се търкулнаха в леглото, където се отдадоха на страстта си един към друг през цялата нощ и дълго след изгрева.
Когато Авун влезе в стаята, където двамата с Мураки споделяха трапезата си, той едва я позна. Около лакираната в червено и черно маса бяха наредени четири лампиона, чиито пламъци горяха в изрязаните метални глобуси и обагряха стените в различни шарки. В далечния ъгъл на помещението гореше мангал с ароматно дърво, а нишите бяха покрити с елегантни драперии. Стаята вече не изглеждаше студена и празна, а топла и уютна. Ястията вече бяха сервирани — от купите и кошниците се вдигаше ароматна пара, — а Мураки бе коленичила на рогозката си и го чакаше.
— Това е чудесно! — възкликна Авун, трогнат от все сърце.
Жена му се усмихна и сведе поглед към земята, а косата й падна пред лицето й. Отвъд трите стреловидни прозореца цареше пълен мрак; никакви звезди или луни не можеха да пробият плътния покров, надвиснал над престолния град.
Авун се разположи на рогозката от другата страна на масата.
— Чудесно — повтори той.
— Ще хапнеш ли? — попита след малко. Това се бе превърнало в един от ритуалите им. В началото Мураки не хапваше и залък, а после двамата бяха започнали да се шегуват с неохотата й да сложи нещо в устата си. Лорд Протекторът махна похлупаците на купите и кошниците и започна да й сервира.
— Готова е, нали? — попита Авун. — Книгата?
— Готова е — потвърди Мураки. — Докато си говорим, я носят на издателя.
— Сигурно си облекчена, че най-сетне я завърши — предположи Лорд Протекторът. Той нямаше никаква представа как се чувства съпругата му по време на работата си над дадена книга, защото никога не бяха обсъждали този въпрос.
— Не — отвърна тя. — По-скоро съм натъжена.
Той застина учуден с чинията й в ръце.
— Мислех си, че си в настроение за празнуване.
— Така е — рече съпругата му. — Но се чувствам едновременно и добре, и зле. Това беше последната ми книга за Нида Джан.
Авун се смути. Сякаш жена му току-що бе казала, че е престанала да диша.
— Последната?
Мураки кимна.
Лорд Протекторът й подаде чинията и започна да сипва за себе си.
— Но защо?
Писателката плъзна пръсти в халките на изящните прибори за хранене.
— Мисля, че е време да започна отначало — каза тя.
— Мураки, сигурна ли си в това?
Тя кимна утвърдително.
— Тогава какво смяташ да правиш? Ще си измислиш ли нов герой, за когото да пишеш?
— Не зная — отвърна майката на Мишани. Навярно ще спра да пиша завинаги. След като Нида-джан вече го няма, всичко е възможно.
Авун не знаеше как точно да прецени настроението на жена си, ето защо се държеше много внимателно. Въпреки че писателската страст на Мураки винаги го бе изпълвала с раздразнение, сега си даде сметка, че не може да си я представи по никакъв друг начин и изобщо не бе сигурен дали наистина искаше тя да престане да пише.
— Заради мен ли го правиш? — попита Лорд Протекторът. — Не искам да се променяш заради мен — добави той, без дори да осъзнае лицемерието си.
Тя вдигна поглед и в очите й за миг проблесна нещо като насмешка.
— Не го правя заради теб, Авун — рече съпругата му. — Прекалено дълго живях в сигурността на своя собствен свят и пренебрегвах този около мен. Днес сложих край на въображаемия си свят и съм готова да се изправя срещу истинския.