Тай-пан

Струан държеше пищова отпуснато и чакаше спокойно, като търсеше в тъмнината У Куок. Хората се приближиха безшумно по пътеката, Скрагър вървеше боязливо по средата. Спряха близо до кладенеца и се вторачиха в Струан. Всички бяха млади, на малко повече от двайсет години, облечени в черни туники и черни панталони, сандали с каишки и грамадни шапки „кули“, които прикриваха лицата им.

— Добър вечер, тай-пан — поздрави Скрагър тихо и подозрително.

— Къде е У Куок?

— Ужасно е зает. Ето това са стоте. Изберете си и да тръгваме.

— Нека се разделят на групи по десет и да се съблекат.

— Да се съблекат ли казахте?

— Да, да се съблекат, по дяволите!

Скрагър примигна учудено. После сви рамене, върна се при хората и им заговори с тих напевен глас. Китайците забъбриха полугласно, разделиха се на групи по десет и се съблякоха.

Струан направи знак на първите десет да се приближат и те дойдоха и застанаха на светло. От някои групи подбра по един, а от други — по двама или трима, от някои — нито един. Подбираше ги изключително внимателно. Знаеше, че групата ще бъде със специално назначение и ще оглави настъплението му в сърцето на Китай. Естествено, ако успее да ги подчини на волята си. Веднага отхвърли тези, които отбягваха погледа му. Отминаваше и онези, чиито плитки бяха несресани и редки. Отказа се от слаботелесните, а тези, чиито лица носеха белезите на едра шарка, получиха точка в своя полза, защото болестта вилнееше във всички кораби, навсякъде по моретата и ако човек е оздравял, след като е боледувал, значи е здрав и силен и знае цената на живота. Предпочете и хора със заздравели рани от нож. Одобри тези, които не се стесняваха от голотата си. Подложи на мъчителен оглед всички, които открито показваха раздразнението си, тъй като знаеше, че гневът и морето вървят ръка за ръка. Някои избра заради омразата в очите, а други заради някакво вътрешно чувство, когато погледнеше лицата им.

Скрагър наблюдаваше прегледа с растящо нетърпение. Изтегли ножа си и започна да го мята в праха.

Най-после Струан приключи.

— Това са хората, които искам. Сега всички могат да се облекат.

Скрагър излая някаква заповед и хората се облякоха.

Струан извади свитък от листа и подаде един на Скрагър.

— Можете да прочетете това.

— Какво е то?

— Документ. Ценоразпис с условията на петгодишната им служба. Всички трябва да подпишат.

— Не мога да чета. И защо им е да подписват? У Фанг Чой им каза, че ще бъдат ваши за пет години.

Струан му подаде още един документ, изписан на китайски йероглифи.

— Дайте това на някой, който може да чете. Те всички ще го разпишат, иначе няма да ги приема и ще отменя изпълнението на договора.