Четиридесет и петимата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Четиридесет и петимата». Краткое содержание книги:
В последната част на трилогията — „Четиридесет и петимата“, отново се срещаме с Диана дьо Монсоро, трагично влюбена в рицаря Бюси, предателски убит. Тя си поставя за цел да отмъсти на убийците му. Впечатляваща е картината на обречеността на фамилията Валоа. Публичната екзекуция на политическия престъпник Салсед не може да спаси Анри III, не могат да го спасят и четиридесет и петимата верни телохранители.
— Да, целият — потвърди непознатият, — освен това французите не ще успеят да отстъпят нито по море, нито по суша, защото вие ще отворите шлюзовете на Мехелен, Берхем, Лиер, Дюфел и Антверпен. Отблъснати в началото от вас, подгонени след това от разбушувалите се води, французите ще бъдат удавени, изтребени, унищожени.
Командирите закрещяха възторжено.
— Но има една пречка — каза принц Орански.
— Каква е тя, монсеньор? — попита непознатият.
— Че за да се разпратят съответните заповеди ще бъде необходим цял ден, а ние разполагаме само с един час.
— Един час е достатъчен — заяви непознатият.
— Но кой ще предупреди флотилията?
— Тя е предупредена.
— От кого?
— От мен. Ако тези господа бяха отказали да ми я предоставят, щях да купя всички кораби.
— Ами Мехелен, Лиер, Дюфел?
— Пътьом се отбих в Мехелен и Лиер и изпратих сигурен човек в Дюфел. Французите ще бъдат разбити в единадесет часа, флотът ще изгори в полунощ, неприятелят ще бъде обърнат в бягство в един часа през нощта, а бентовете ще бъдат отворени в два. Цялата равнина ще се превърне в бушуващ океан, който наистина ще погълне къщи, поля, гори, селища, но в същото време, повтарям, ще унищожи и французите.
Тези думи бяха посрещнати с мълчание, изразяващо близък до ужаса възторг; след това фламандците заръкопляскаха бурно.
Принц Орански се приближи до непознатия, подаде му ръка и каза:
— И така, готово ли е всичко от наша страна, монсеньор?
— Да, готово е — отговори непознатият, — но аз мисля, че французите също са готови. Вижте!
И той посочи военния, който тъкмо повдигаше тежката завеса.
— Монсеньор, господа — доложи офицерът, — съобщиха ни, че французите са напуснали лагера и се приближават към града.
— На оръжие! — възкликна бургмистърът.
— На оръжие! — повториха всички присъствуващи.
Непознатият ги спря.
— Момент, господа — чу се неговият нисък, повелителен глас, — длъжен съм да ви дам последното и най-важно указание.
— Говорете! Говорете! — възкликнаха всичка в един глас.
— Французите ще бъдат изненадани, следователно няма да има битка, даже отстъпление, а бягство. За да бъде преследването успешно, трябва да се освободите от излишните неща. Свалете вашите брони! Дявол да го вземе!… Заради тези брони, които сковават движенията ви, вие загубихте всички битки, които трябваше да спечелите!
И непознатият посочи широките си гърди, покрити само с кожена куртка.
— В боя ще бъдем всички заедно, господа командири — продължи непознатият, — а сега вървете на площада пред Кметството; там вашите хора ви очакват в боен строй. Ние ще дойдем там след вас.
— Благодаря ви, монсеньор — каза принц Орански на непознатия, — вие с един замах спасихте и Белгия, и Холандия.
— Трогнат съм от вашите думи, принце — отговори непознатият.
— Но ще се съгласите ли вие, монсеньор, да извадите шпагата си срещу французи? — попита Вилхелм Орански.
— Ще се постарая да се сражавам срещу хугеноти — усмихна се непознатият.
Глава 2
В мига, в който градският съвет в пълен състав излизаше от Кметството, от всички страни се раздадоха страшни викове.
Едновременно загърмя и артилерията.
Оръдейната стрелба изненада французите, предприели своя нощен поход с пълната увереност, че ще намерят заспалия град неподготвен.
Оръдията стреляха непрекъснато от антверпенските укрепления, но в тъмнината ефектът от стрелбата им беше нищожен: французите продължаваха мълчаливо своя път с онова пламенно безстрашие, което винаги проявяваха при настъпление.
Но изведнъж градските врати се разтвориха и от тях тичешком заизлизаха въоръжени хора, движени, противно на французите, не от стремителна разпаленост, а от някаква мрачна решителност.
Това бяха фламандците, тръгнали в плътни редици срещу врага, а над тях артилерията продължаваше да стреля.
Тутакси се завърза бой: сражават се яростно, сабя и нож се сблъскват със звън, копие се кръстосва с острие на кинжал; пламъци, избухващи при всеки изстрел от аркебуза или пистолет, осветяват обагрени с кръв лица.
В същия миг откъм Сент-Мари се донасят един след друг оглушителни взривове и над града, като огнен сноп, се издига огромно зарево. Там настъпва Жоайоз: задачата му е да извърши диверсия — да пробие отбранителните заграждения на Шелда, а след това да проникне със своя флот в сърцето на града.
Във всеки случай французите се надяват много на това.
Но нещата придобиват друг характер.
Вдигнал котва, Жоайоз със своята адмиралска галера начело на френския флот плаваше по вятъра, който гонеше корабите напред срещу течението. Всичко беше готово за битката: моряците на Жоайоз, въоръжени с абордажни саби, се построиха на кърмата; канонирите със запалени фитили не се отдалечаваха от оръдията; марсовите моряци, приготвили ръчни бомби, бдяха на мачтите и накрая, отбрани матроси, въоръжени с брадви, бяха готови да нахлуят на палубите на вражеските кораби.