Четиридесет и петимата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Четиридесет и петимата». Краткое содержание книги:
В последната част на трилогията — „Четиридесет и петимата“, отново се срещаме с Диана дьо Монсоро, трагично влюбена в рицаря Бюси, предателски убит. Тя си поставя за цел да отмъсти на убийците му. Впечатляваща е картината на обречеността на фамилията Валоа. Публичната екзекуция на политическия престъпник Салсед не може да спаси Анри III, не могат да го спасят и четиридесет и петимата верни телохранители.
— В същата минута — продължи морякът — усетих силен тласък… Моята лодка започна да потъва, водата ме заля и аз потънах в речната бездна, но водовъртежите на Шелда познаха в мен стар приятел и отново видях небето. Тогава се досетих, че над мен е преминала адмиралската лодка, с която господин дьо Жоайоз се е връщал на своята галера. Само Бог знае какво чудо ме спаси.
— Благодаря, мой храбри Гоес, благодаря — каза принц Орански, щастлив, че неговите предположения се потвърждават. — Върви и никому нито дума!
Той пусна в ръката на Гоес здраво натъпкана кесия. Но за да си тръгне, морякът очевидно чакаше разрешение от непознатия.
Непознатият му направя знак, изразяващ благоволение, и Гоес се оттегли, зарадван много повече от милостта му, отколкото от щедростта на принц Орански.
— Е — попита бургмистъра непознатият, — какво ще кажете за това донесение? Нима мислите, че господин дьо Жоайоз се връща от лагера на галерата си само за да прекара спокойно нощта?
— Значи вие сте ясновидец, монсеньор? — възкликнаха гражданите.
— Не повече, отколкото монсеньор принц Орански, който, сигурен съм, е напълно съгласен с мен. Главното е, че аз познавам тези, които са отсреща — той посочи с ръка към полдерите. — И така, господа, вие трябва да имате пълна готовност, защото, ако позволите на врага да спечели време, той ще ви атакува много енергично.
— Какви са вашите предположения относно плана за действие на французите, монсеньор? — попита бургмистърът.
— Аз смятам за най-вероятно следното: пехотата се състои изцяло от католици и затова ще се бие отделно; конницата е от калвинисти и също ще се бие отделно. Флотът е подчинен на господин дьо Жоайоз — адмиралът пристигна скоро от Париж и ще пожелае да получи своята част от воинската слава. С една дума врагът ще атакува от три страни.
— Тогава да образуваме три отряда — предложи бургмистърът.
— Сформирайте един-единствен отряд, господа, от най-добрите воини, които имате. Останалите поставете да пазят градските укрепления. След това предприемете енергично нападение в момент, когато французите най-малко биха очаквали това. Иначе сте загубени.
— Какво ви казах, господа? — възкликна Мълчаливия.
— За мен е голяма чест — каза непознатият, — че без да подозирам, се оказах на едно мнение с най-добрия пълководец на нашия век.
Те се поклониха учтиво един на друг.
— И така — продължи непознатият, — вие яростно атакувате вражеската пехота и конница. И надявам се вашите командири ще успеят да отблъснат враговете.
— А корабите им? — възрази бургмистърът. — Сега духа от северозапад, те ще пробият нашите заграждения и след два часа ще са в града.
— Та нали имате в Сент-Мари само на една левга оттук шест стари кораба и тридесет лодки. Това е вашата барикада, преграждаща Шелда.
— Да, да, монсеньор, точно така. Но откъде знаете тези подробности?
Непознатият се усмихна.
— Както виждате, зная — отговори той. — Точно там ще се реши изходът на битката.
— В такъв случай — продължи бургмистърът — трябва да изпратим подкрепление на нашите храбри моряци.
— Напротив, вие можете да използувате смело тези четиристотин души. Там ще бъдат достатъчни само двадесет съобразителни, смели и предани.
Антверпенците бяха поразени.
— Съгласни ли сте — попита непознатият — с цената на вашите шест стари кораба и тридесетте ви овехтели лодки да разгромите френския флот?
— Нашите кораби и лодки не са толкова стари — спогледаха се антверпенците.
— Е, какво пък — възкликна непознатият, — кажете каква е тяхната цена и тя ще ви бъде заплатена!
— Монсеньор — отговори бургмистърът след кратко съвещание с десетниците и стотниците от градското опълчение, — ние сме търговци, а не знатни господа, затова може да ни бъде простена известна нерешителност. Заради общото благо обаче ние сме готови на жертви. Така че разпореждайте се с нашите заграждения, както намерите за добре.
— Кълна се, монсеньор — се намеси Мълчаливия, — за десет минути вие получихте от тях това, което аз не успях за половин година.
— И така, господа, ето какво ще направя: французите начело с адмиралската галера ще се опитат да пробият вашите заграждения. Аз ще удвоя веригите, опънати през реката, но ще оставя между тях и брега пролука, достатъчна, за да се промъкне неприятелският флот сред вашите кораби и лодки. Тогава двадесетте храбреци, които оставих, ще закачат френските кораби с абордажните куки и ще запалят вашите заграждения, напълнени със запалителни вещества, а сами ще отплуват бързо с лодка.
— Чувате ли! — възкликна Мълчаливия. — Френският флот ще изгори докрай.