Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Султан Мехмед отвърна:
— Да, Ангеле, ти ме удиви. Когато войната избухна, аз те пуснах да отидеш в Константинопол, защото се надявах, че здравият разум ще те подтикне да предизвикаш бунт и да се пребориш с императора за властта. По този начин ти бях дал средства да всееш раздор сред защитниците на града. Но ти ме удиви. Трябва ли да повярвам, че в твое лице съм срещнал единствения човек на света, който не жадува за власт.
— Чак сега е дошъл моят час — заяви моят господар. — В присъствието на твоята войска и на гръцкия народ аз ти оспорвам правото на наследство и искам царството си от теб.
Султан Мехмед съчувствено поклати глава и каза:
— Не ставай глупак. Коленичи и ме признай за победител и аз ще ти спася живота. Защото може да ми омръзнеш и ще те захвърля в оврага край пътя, както на Аристотел му беше омръзнало да носи китовия прешлен на гърба си.
Господарят ми отговори:
— Не си ти победителят, а аз!
Неговият инат разяри султан Мехмед, който плесна с ръце като сигнал и добави:
— Да бъде твоята воля. Дайте му пурпурните ботуши, за да умре, както е бил роден. Аз не оспорвам неговия произход.
Палачите му веднага сграбчиха моя господар и съблякоха всичките му дрехи, освен ризата. Държейки го за ръцете, те прерязаха вените на краката му, така че кръвта ги оцвети от коленете надолу в червено.
Докато кръвта му изтичаше, господарят ми се държеше прав за раменете на своите палачи, вдигна очи за молитва към небето и рече:
— Необясними Боже, през целия си живот жадувах за твоята реалност. От затвор в затвор попадах, само и само да те намеря. Ала в мига на своята смърт те моля: позволи ми поне още веднъж да се върна. Дай ми още веднъж оковите на времето и пространството — ужасни и прекрасни, каквито са. Позволи ми това, тъй като знаеш защо ти се моля!
Султанът придържаше с ръка треперещата му брадичка, изправи главата му и обръщайки я каза:
— Погледай града си, василевсе Йоханес Ангелос! С последни сили господарят ми промълви:
— Очите ми се наслаждават на моята прекрасна столица! Един ден астралното ми тяло ще се завърне върху руините от крепостните стени. И като пътник, окован в пространството и времето, аз ще откъсна тъмно цвете, израсло в пукнатината между камъните като спомен за моята любов. Но ти, Мехмед, ти никога няма да се върнеш!
Така се помина моят господар, Йоханес Ангелос, обут в пурпурни ботуши. Когато и последният дъх го напусна, турците отрязаха главата му, а тялото хвърлиха в пристанището, където трупове тровеха водата.
Но след като се самообяви за законен наследник на императора, султан Мехмед нареди на войската и на корабите си да напуснат пределите на града и позволи на гърците, които бяха останали живи, да си изберат патриарх. Избрахме Генадий, който е най-свят от монасите и на когото агаряните бяха пощадили живота поради всеобщото уважение към него. Султанът го прие в покоите си и го провъзгласи за патриарх на Константинопол така, както и преди императорите са назначавали своите сановници, и му подари в знак на своето благоразположение скъп владишки жезъл и златен потир. По този начин Мехмед удържа на думата си и позволи на гърците свободно да изповядват своята вяра и да имат своя собствена съдебна управа. Султанът също така ни даде някои от черквите, където да отслужваме молебени, но останалите бяха пречистени и превърнати в джамии, за прослава на едиствения бог на исляма.
Султанът възстанови на град Пера, от другата страна на пристанището, предишните търговски договорености като награда за неутралитета и услугите, които бе извършил по време на обсадата. Но крепостните стени на Пера откъм сушата бяха съборени и къщите на онези, които бяха избягали от града, бяха запечатани, а имуществото им описано, така че всичко щеше да стане собственост на султана, ако до три месеца собствениците му не се появяха да си го поискат.
Много от бегълците се върнаха в Константинопол, а Мехмед обеща специални облаги на всички завърнали се гърци, които можеха да докажат, че са от знатен произход. Тези, които сториха това, бяха незабавно обезглавени. Султанът пощади само бедните и им позволи да упражняват професиите си за благото на новото царство. Той се смили и над учените географи, над историците и над императорските техници и ги взе на служба при себе си. Философите обаче не пожали.
БЕЛЕЖКИ
Някои титли:
Препозит — едно от най-доверените лица на императора, понякога го замествал; началник на целия дворцов щат от чиновници.
Ректор — управител.
Паракимомен — личен адютант на владетеля.