Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— Със собствените си очи станахте свидетели, че не идвам като победител, а като освободител, тъй като ви освобождавам от хилядолетното потисничество на императори и нобили. Сами сте си виновни за бедите, които ви постигнаха, защото не се осъзнахте навреме да се освободите от това робство и да се обърнете за помощ към мен. Но страданията ви скоро ще свършат. Затуй аз гарантирам на всеки оцелял живота, къщата и имота му, и всички бегълци, които се завърнат, ще се ползват със същите права. Аллах е милостив и справедлив, както сами ще се уверите. Толкова дълго са ви мамили, ограбвали и унижавали, та не знаете какво означава истинската свобода. Но аз ще накарам този град така да процъфти, както никой дори не е сънувал. Той ще е най-прекрасния драгоценен камък в моята чалма и с превъзходството си ще владее над Изтока и над Запада.
Мехмед нареди на ковчежника си да даде по десет аспри на всеки от събраните на площада гръцки роби, за да откупят свободата си. Това беше добра цена, тъй като роби, които са ранени или негодни, на пазара не струват и една сребърна пара. Ала жените и старците, които бяха преживели един ден на ужаси, кланета и изнасилвания, стояха замаяни и апатични, без да разбират какво им се случва.
Огледах подгизналия от кръв площад с учудване, изправих се пред султана и казах:
— Ами куропалат Лукас Нотарас? Не го виждам тук. Какво ще е неговото място в твоите справедливи намерения?
Мехмед ме погледна благосклонно, закима с глава и помоли:
— Имай търпение, Ангеле. Изпратих да доведат него и синовете му, но те се бавят.
После изпитателно ме погледна и продължи:
— Нотарас е скрил дъщеря си от мен и казва, че тя не съществува. Затуй проводих своя бял евнух да доведе по-малкия му син за мое удоволствие. Той е красив младеж и аз желая баща му сам да ми го предостави, за да правя с него каквото си пожелая.
— Пил си — рекох аз. — Престъпваш законите на Корана. Мехмед изправи помътнената си от виното глава, оголи бляскавобелите си зъби на хищник и извика:
— Аз съм единствения закон и нямам нужда от ангел, който да нашепва в ухото ми, че съм смъртен, защото знам, че съм повече от обикновен човек. Дори Бог не може да се състезава с мен по власт на света. Само като дам знак с ръка и глави се търкалят по земята. Пред моите топове рухват и най-могъщите крепостни стени. Още ли отричаш, че съм повече от обикновен смъртен човек?
Погледнах в очите му и разбрах, че сам за себе си той беше прав, тъй като беше избрал земната истина и материалната смърт пред Божията реалност.
Казах му:
— Когато вярваш, че можеш да отърсиш миналото като някакво овехтяло суеверие и да се самовъздигнеш в аршин, с който да се измерва всичко, ти си надяваш такива окови, каквито никой преди теб не е носил. Оковите на времето и пространството са се впили в месата ти и задушават твоя дух. Когато умреш, от теб нищо няма да остане.
— Споменът за мен ще пребъде дотогава, докато има хора по света! — извика той. — Казах ти вече. Нямам нужда от ангел да ми шепне в ухото.
— Убий ме тогава! — помолих. — Аз те изоставих още през есента, когато разбрах кой си, към какво се стремиш и какво ни очаква. Смили се над мен и ме дари със смърт, та да може кръвта ми да се смеси с кръвта на моите гръцки братя.
Но той подигравателно се усмихна с усмивката на див звяр и повтори:
— Имай още малко търпение, Ангеле. Нека първо да видим колко ниско може да падне дори най-високостоящият сред гърците.
Трябваше да стъпя встрани, защото точно в този момент пристигнаха евнусите с Лукас Нотарас и неговите двама сина. Когато беше получил султанското известие, куропалатът се беше досетил каква щеше да бъде неговата съдба. Той вървеше изправен и не коленичи пред Мехмед. Белият евнух каза на султана:
— Господарю, той не пожела да се подчини на твоите заповеди и да доведе сина си в твоя харем. Затуй ги доведох всичките, както ми нареди.
Мехмед посочи наредените около площада глави и рече:
— Защо не ми се подчиняваш, макар че аз веднага назначих гръцка управа и послушах дадения от тебе съвет?
Нотарас се огледа наоколо с вкаменено лице, бавно се прекръсти, вдигна поглед към небето и извика:
— Гоподарю, Боже мой! Признавам твоята справедливост. Ти наистина си правдив бог!
Той обиколи малкия площад, като се спираше пред всяка от главите и казваше:
— Братко мой, прости ми! Не знаех какво върша! Когато се завърна на мястото си, Нотарас положи ръце върху раменете на синовете си и им каза:
— Нека покажем сега, че можем да умрем като мъже.
Нека също така да благодарим на Господа, че можем да умрем като гърци и да запазим своята вяра.