Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
И в любовта Луи беше победител. Тъй като познаваше и почиташе изкуството да побеждаваш, накрая успя да изгради онова, което — според него — бе най-доброто и убедително поведение. Отнасяше се към жена си, кралицата на Франция, с всички почести, подобаващи на положението й: Хранеше се с нея, спеше с нея, изпълняваше всички семейни задължения разговаряше с нея така, като че ли неговите любовници никога не бяха съществували.
Освен религиозните занимания, Мария Тереза си позволяваше само малко и скромни развлечения. Държеше при себе си половин дузина джуджета — шутове, които наричаше Детенцето, Сърчицето и Синчето, и цял рояк кученца, към които се отнасяше с пламенна и безмерна обич. За разходките беше осигурила на тази абсурдна компания една специална карета. Често Джуджета и кученца ядяха на масата с кралицата, а за да ги държи винаги при себе си, Мария Тереза харчеше безумни суми.
— Но нали казахте, че била милосърдна и скромна жена? — по питах изумен.
— Разбира се, но такава беше цената на самотата й.
От осем до десет часа вечер, продължи Девизе, Мария Тереза се посвещаваше на игра на карти, в очакване кралят да дойде да я вземе за вечеря. Когато кралицата играеше на карти, принцеси и херцогини се разполагаха наоколо в полукръг, а зад гърба й се трупаха по-второстепенните благородници, запотени и пъшкащи. Любимата игра на кралицата бе l’hombre, тя беше прекалено доверчива и винаги губеше. Понякога принцеса Д’Елбьоф се жертваше и играеше срещу своята владетелка, като се оставяше да бъде победена на добър залог: тъжно и жалко зрелище. До края кралицата се чувстваше все по-сама с всеки изминал ден, както самата тя споделяше на малкото си довереници, и преди да умре, изрази мъката си само с няколко думи: „Кралят се вълнува от съдбата ми едва сега, когато се готвя да си отида“.
Разказът, който толкова ме бе развълнувал, сега ме караше да бъда нетърпелив: съвсем различни сведения очаквах да узная от музиканта. Докато продължавах да масажирам гърба на Девизе, погледът ми се спря върху масата, която беше на две крачки от нас. В разсеяността си, бях поставил някои от моите целебни съдинки върху няколко листа с музикални интаволатури129. Помолих за извинение Девизе, който подскочи и мигом се изправи, за да провери листовете, страхувайки се, че може би са се нацапали. И всъщност намери малко петно от зехтин върху един от тях, и доста се ядоса.
— Не си прислужник, ами истинско животно! Унищожи рондото на моя учител!
Изтръпнах от ужас: бях изцапал именно прекрасното рондо, което толкова обичах. Предложих да посипя листа със сух прашец, който да попие мазното; междувременно Девизе се жалваше и ме обсипваше с ругатни. Заех се с трепереща ръка да възстановя този нотен лист, на който бяха нахвърляни звуците, които ми бяха донесли такава наслада. Именно тогава забелязах един надпис в горния ъгъл: „a Mademoiselle“.
— Това любовно посвещение ли е? — попитах, заеквайки, все още притеснен от случилото се.
— Че кой би могъл да обича Мадмоазел… единствената жена на света, по-самотна и по-тъжна от кралицата!
— Коя е Мадмоазел?
— Една нещастница, една братовчедка на Негово Величество. Беше застанала на страната на Фрондата и той я накара скъпо да си плати. Представи си само — Мадмоазел беше наредила топовете на Бастилията да стрелят срещу кралските войски.
— На обесване ли я осъдиха?
— По-лошо: на безбрачие — изсмя се Девизе. — Кралят й забрани да се омъжва. Мазарини казваше: „Онези топове я лишиха от съпруг“.
— Кралят е нямал милост дори към роднините си — отбелязах аз.
— Да. Когато Мария Тереза умря, през миналия юли, знаеш ли какво каза Негово Величество: „Това е първата неприятност, която тя ми създава“. И толкоз. Остана безразличен дори към смъртта на Колбер, който му бе служил вярно цели двайсет години.
Девизе продължаваше да разказва, но аз вече не го слушах. Една-единствена дума кънтеше в главата ми — юли.
— Казахте, че кралицата е умряла през юли? — прекъснах го рязко аз.
— Какво казваш? Да, на трийсети юли, след боледуване.
Не го попитах нищо друго. Бях привършил с почистването на листа; набързо натърках гърба му с останалия мехлем, и накрая му подадох ризата. Разделихме се и аз излязох от неговата стая, задъхан от вълнение, затворих вратата и се облегнах на стената, за да помисля.
Една владетелка, кралицата на Франция, бе издъхнала след боледуване в последната седмица на юли — точно както беше предсказала астрологическата газета.
129
Система за нотопис за клавирни и струнни инструменти, отбелязваща нотите с цифри и пръстите с букви, характерна за 16 и 17 век — (Бел.прев.)