Мъглите на Авалон (Том 2)

— Ще се сражава ли днес Ланселет?

Аколон отвърна:

— Мисля, че не. Чух, че той ще бъде главен церемониал майстор; достатъчно често е бил победител в досегашните турнири. А между нас казано, не е и толкова млад. Би било доста унизително за рицаря на кралицата да бъде свален от коня от някой едва-що посветен младок. Чувал съм, че Гарет го е побеждавал неведнъж, а един път и Ламорак се е оказал по-добър…

Моргоуз каза с усмивка:

— Ламорак постъпва добре, като не се хвали с тази победа — малко мъже биха устояли да не разправят, на когото срещнат, че са победили на турнир самия Ланселет!

— Мисля — каза тихо Моргана, — че повечето от по-младите рицари биха страдали ако знаят, че Ланселет не е вече непобедим. Той винаги е бил техен идол.

Гуидиън се изкиска:

— Искаш да кажеш, че младите елени не желаят да предизвикат на двубой стария крал?

— Мисля дори, че и повечето от старите рицари не искат да го сторят — каза Аколон. — А що се отнася до младите, малко от тях имат достатъчно опит и сили, за да се справят с него. Ако се опитат, Ланселет все още има на какво да ги научи.

— Аз не бих искал да го победя — каза Увейн. — Убеден съм, че в този двор няма рицар, който да не обича Ланселет. Гарет може да го свали от коня, когато си поиска, но никога не би го посрамил точно на Петдесетница — а пък Гауейн винаги му е бил равен. Помня как веднъж, пак по Петдесетница, двамата се сражаваха повече от час и нито един не успя да надвие другия, но веднъж Гауейн изби меча от ръката на Ланселет. За себе си не мога да твърдя, че бих го победил в двубой, но дори да можех, предпочитам Ланселет да запази славата си на пръв сред рицарите, докато е жив.

— Все пак опитай някой ден — усмихна се Аколон. — Аз го сторих веднъж и той ми изби цялата самонадеяност от главата само за пет минути. Може да е застарял, но не е загубил нищо от силата и уменията си.

Той отведе Моргана и баща си до отредените за тях места и каза:

— Ако позволите, ще побързам да се запиша сред участниците.

— Аз също — допълни Увейн, навеждайки се да целуне ръка на баща си. После се обърна към Моргана:

— Аз нямам тук дама на сърцето, майко. Ще ми дадеш ли някакъв твой накит, с който да изляза на турнирното поле?

Моргана се усмихна и му подаде една панделка от ръкава си. Увейн я върза на ръката си и добави:

— Реших да изпробвам силите си срещу Гауейн.

Гуидиън каза с очарователна усмивка:

— По-добре си прибери залога, лейди — нима би желала да го загубиш толкова лесно?

Моргана погледна с усмивка Аколон и Моргоуз, която забеляза как засия лицето й, си каза: „Тя приема Увейн за свой син и той й е много по-близък от Гуидиън, в това няма съмнение; но очевидно Аколон за нея е нещо много повече. Чудя се дали старият крал знае — и дали изобщо го е грижа?“

Дойде и Ламорак — Моргоуз усети, че сърцето й се стопля от вниманието му — наоколо имаше толкова много красиви дами и той би могъл да спечели благоволението на всяка една от тях. Но ето, пред очите на всички в Камелот милото й момче дойде и се поклони пред нея: