Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Не е кой знае колко трудно да си по-лукав съветник от един саксонец — отбеляза Моргана. — Но кажи ми, какво те накара да дойдеш тук преди времето, което сам бе избрал?
Гуидиън сви рамене.
— Дощя ми се да видя съперника си.
Моргана се озърна плахо.
— Не казвай такива неща на висок глас!
— Нямам основания да се боя от Галахад — отвърна той спокойно. — Не ми се вярва да доживее да стане крал.
— Видения ли си имал?
— Не ми трябват видения, за да знам, че трябва мъж, по-силен от Галахад, за да задържи трона на Пендрагон — отвърна Гуидиън. — Но за да те успокоя, лейди, мога да ти дам клетва в името на Свещения извор, че Галахад няма да загине от моята ръка. Нито пък — добави той след миг, защото видя, че тя потръпва — от твоята. След като Богинята не желае той да седи на трона в новото царство на Авалон, нека го оставим на нейната воля.
Той докосна за миг ръката на Моргана; докосването му бе почти нежно тя потръпна отново.
— Хайде — каза Гуидиън, а на Моргана й се стори, че гласът му прозвуча съчувствено, като на свещеник, който дава опрощение на греховете — да отидем да изпратим братовчед ми до мястото, където ще бди над бойните си доспехи. Не е редно нещо да помрачава един от най-важните дни в живота му. Много такива мигове и без това не му остават.
5
Колкото и пъти да беше ходила в Камелот, Моргоуз от Лотиан никога не престана да се наслаждава на пищните церемонии. Сега, напълно съзнавайки значимостта си като васална кралица и майка на трима от най-доверените рицари от свитата на Артур, щеше да заема видно място на трибуната по време на предстоящия турнир. В църквата я поставиха редом с Моргана — след края на литургията Галахад щеше да бъде посветен в рицарство. Той беше коленичил до Артур и Гуенхвифар — макар че бе пребледнял, вълнението озаряваше с вътрешно сияние сериозното му лице.
Епископ Патрициус, който бе пристигнал специално от Гластънбъри, за да отслужи литургията за Петдесетница тук, в Камелот, сега се бе изправил пред всички в бялата си тържествена одежда и тъкмо призоваваше паството на причастие:
— Вземете от този хляб, защото той е Моето тяло…
Моргоуз вдигна закръглената си ръка, за да прикрие една прозявка. Макар че присъстваше редовно на християнски богослужения, никога не се замисляше много за тяхното съдържание; не бяха дори интересни като ритуалите на Авалон, доколкото си ги спомняше от детските години. Но откак бе навършила четиринадесет години, Моргоуз винаги беше считала всички Богове и религии за измислици, създадени, за да забавляват човешкото съзнание. В нейните очи те нямаха връзка с действителността. Все пак, когато я канеха на тържествата по Петдесетница, тя чинно присъстваше на литургия, най-вече за да угоди на Гуенхвифар — в края на краищата й беше домакиня, пък и жена на британския самодържец, свързваше ги и близко роднинство. Моргоуз се упъти заедно с останалите членове на кралското семейство да вземе причастие. Моргана, изправила се видимо напрегната редом с нея, бе единствената, която не тръгна към олтара. Моргоуз си помисли лениво, че момичето постъпва извънредно глупаво. Не стига, че отчуждаваше обикновените хорица от себе си, ами и по-набожните в кралския двор я наричаха вещица и магьосница и я хулеха с какви ли не по-лоши думи, когато се надяваха да не бъдат чути. Какво значение имаше всичко това? Нима между едната религиозна лъжа и другата имаше някаква разлика? Ето, крал Уриенс очевидно бе далеч по-практичен човек — Моргоуз бе убедена, че не е по-вярващ от любимата котка на Гуенхвифар, бе видяла и знака на змиите около китките му, но той все пак се причести заедно със сина си Аколон.
Въпреки ироничните й размисли, когато накрая епископът призова да се помолят за мъртвите, Моргоуз установи, че се е насълзила. Лот още й липсваше — липсваше й циничната му жизнерадост и уважението, което неизменно й засвидетелстваше — какъвто и да беше покойният, бе оставил и четирима сина, и четиримата — чудесни момчета. Гауейн и Гарет бяха коленичили също наблизо, сред членовете на кралското семейство — Гауейн, както винаги, бе колкото възможно по-близо до Артур, а Гарет — редом с младия си приятел Увейн. Моргоуз бе забелязала, че Увейн нарича Моргана „майко“, бе забелязала и прояви на искрено майчино чувство у племенницата си — а досега бе считала Моргана за неспособна на такава привързаност.