Мъглите на Авалон (Том 2)

Галахад отвърна притеснено:

— Не бих имал нищо против, ако наистина бяхме братя, Гуидиън.

— Но пък тогава, ако и аз бях син на баща ти, може би аз щях да наследя трона. Гуидиън отново се усмихна и Гуенхвифар разбра, че той изпитва искрено удоволствие от притеснението, което причиняваше на всички; дори тази склонност към злорадство доказваше в нейните очи, че Моргана му е майка.

Намеси се Моргана с плътния си глас — както винаги думите й се чуваха съвсем ясно, въпреки че не говореше високо.

— За мен също нямаше да е неприятно Ланселет да ти е баща, Гуидиън.

— Предполагам, че е тъй, лейди — отвърна Гуидиън. — Прости ми, лейди Моргана, но съм свикнал да наричам кралица Моргоуз своя майка.

Моргана се засмя.

— Ако ти не можеш да ме приемеш за майка, на мен също ми е трудно да си представя, че си ми син, Гуидиън — каза тя. — Благодарна съм за това семейно събиране, Гуенхвифар. Можеше да ми представят сина ми утре, в разгара на празненството.

Уриенс каза:

— Струва ми се, че всяка жена би трябвало да се гордее с такъв син, а който и да е баща ти, Гуидиън, той може само да съжалява, че не е признал бащинството си.

— О, не мисля, че е тъй — отвърна Гуидиън и Гуенхвифар, забелязала как очите му, макар и за частица от секундата, се насочиха към Артур, си каза: „Може да има основания да твърди, че не знае кой му е баща, но е ясно, че лъже“. По някаква необяснима причина тази мисъл я обезпокои. Та нали щеше да е много по-притеснително за всички, ако се бе изправил пред Артур и бе настоял да узнае защо той, родният му син, не е и престолонаследник.