Мъглите на Авалон (Том 2)

— Оказваш ми голяма чест, кралю. Имаше ли бдение, когато коронясваха теб?

— И още как — усмихна се Моргана, — но беше доста по-различно.

Когато всички гости се упътиха вкупом към църквата, Гуидиън поизостана, така че тръгна редом с Моргана. Тя вдигна очи към сина си — беше по-нисък от Артур, който бе наследил високия ръст на Пендрагон, но редом с нея изглеждаше висок.

— Не очаквах да те срещна тук, Гуидиън.

— Аз сам не очаквах, че ще се озова тук, мадам.

— Чух, че по време на войната си се сражавал сред саксонците, които се съюзиха с Артур. Не знаех, че си и воин.

Той сви рамене.

— Не би могла да знаеш много за мен, лейди.

Тя попита рязко, без да знае, че ще зададе този въпрос до мига, в който сама се чу как пита:

— Мразиш ли ме, защото те изоставих, синко?

Гуидиън се поколеба.

— Може би съм те мразил някога, когато бях малък — каза той най-сетне. — Но аз съм дете на Богинята, и твоето отсъствие ме накара наистина да се приемам за такъв, да знам, че нямам баща и майка сред смъртните. Не те виня вече, Господарке на Езерото — завърши той.

За миг пътят загуби очертания пред очите й. Стори й се, че редом с нея върви младият Ланселет… Синът й я хвана внимателно за ръка.

— Внимавай, пътеката е неравна.

Моргана попита:

— Как са всички на Авалон?

— Ниниан е добре — каза той. — От известно време почти не поддържам връзки с останалите.

— Не си ли виждал там сестрата на Галахад, момиче на име Нимю? — Моргана се смръщи, опитвайки се да си спомни на колко години е сега Нимю. Галахад беше на шестнайсет — значи Нимю трябваше да е на четиринайсет, вече съвсем пораснала.

— Не я познавам — отвърна Гуидиън. — Чувах, че старата жрица, вещателката — Рейвън се казваше, нали? — я взела при себе си, да живее в мълчание и отшелничество. Никой мъж няма право да види лицето й.

„Защо ли Рейвън е постъпила така?“ Моргана усети, че изтръпва, но само попита:

— А как е Рейвън? Здрава ли е?

— Не съм чувал да е болна — каза Гуидиън, — макар че, когато я виждах на последните ритуали, ми се стори по-стара и от дъбовете наоколо. А гласът и е сладък и звучи тъй, сякаш е младо момиче. Но тя говори само по време на ритуал.

Моргана каза:

— Никой смъртен мъж не я е чувал да говори, освен в транс, Гуидиън, а малко са и жените, които са чували човешкия й глас. Аз живях в Дома на девиците цели дванадесет години, и едва ли съм я чувала да издаде звук повече от пет-шест пъти.

Не й се искаше да говори или дори да мисли за Авалон, затова реши да заговори за нещо друго:

— Значи се би заедно със саксонците?

— Тъй е — а се сражавах и в Бретан. Прекарах известно време в двора на Лайънел. Той беше убеден, че съм син на Ланселет, караше ме да го наричам „чичо“, а аз не се опитах да го разубеждавам. Доброто име на Ланселет никак няма да пострада, ако хората се убедят, че е направил и някое копеле тук-там. И също както на времето са дали името на добрия рицар Ланселет, саксонците на Сеардиг прекръстиха и мен. Него са нарекли „Стрела на елфите“ — при тях няма човек, който да не получи име, отговарящо на постъпките му. А мен нарекоха Мордред — ще рече нещо като „Лукав съветник“ или „Смъртоносен съвет“. Не ми се вярва да са го мислили като комплимент!