Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— В Съвета — обясни търпеливо Аракаси — онова, което остава неказано, е много по-важно: кой не се доближава до стола на някой Господар и кой се задържа настрана, и кого с кого виждат, се смята за много повече от думите. Това, че лорд Чековара не напусна подиума си, за да поздрави лично Мара за граничния мирен договор, беше недвусмислено важно. Кланът не е склонен да приеме нейното водачество. А цялото суетене около стола на лорд Мамогота е доказателство, че две фракции в клана подкрепят него срещу нашата Господарка. Никой не би обмислил сериозно онази глупост за даване на земя на селяците. Партията на прогреса е без влияние извън клана Хунзан, а лорд Тукламекла от този клан е близък приятел на Мамогота. Този проблем беше стигнал до задънена улица преди събранието.
— Значи допускате, че съобщението е било отклонено от лорд Мамо… как беше? — предположи Кевин.
— Така се надяваме — отвърна Аракаси. — Мамогота поне не е свързан с Военния съюз. Може да получава „дарове“ от Десио, но не е поддръжник на Минванаби.
Кевин поклати глава удивен.
— Умовете ви са усукани като плетка. Все едно — отвърна той, след като Аракаси го запита какво е „плетка“. — Просто приеми, че ще съм изкуфяло старче много преди да съм разбрал вашата култура.
По останалия път до градската къща мълчаха. Кевин се съмняваше дали изобщо някога ще проумее тези хора.
15.
Хаос
Спектакълът започна.
От всяка висока сграда по булевардите, водещи към арената, се развяваха знамена. Гражданите хвърляха цветя на улиците, за да уверят боговете, че не таят завист към особите с по-висок сан. По причини, които можеше да назове само Богът на измамата, жителите на града удостояваха с благосклонността си този или онзи дом, като викаха повече или по-малко оживено според това кой преминаваше. Всички поздравяваха носилката и свитата на Мара с шумни възгласи. Отново облечен като прост слуга и поставен зад носилката редом до Кевин, Аракаси подхвърли:
— Изглежда, тълпата е благосклонна към Акома този месец, милейди. Победата в Цубар те направи героиня сред простолюдието.
Приветствените викове заглушиха отговора на Мара.
Дългият величествен булевард, който прекосяваше имперския квартал, беше пълен с хора от всяко кътче на цуранския живот. Облеклото им варираше от най-скъпите одежди и накити, носени от висши благородници, до скромните едноцветни халати на занаятчиите и дрипите на просяците. Игрите, предлагани от Военачалника за празника на Небесната светлина, бяха извадили от ковчежетата с накити най-прекрасните украшения — по-дръзките богати търговци бяха накичили дъщерите си за показ с надеждата да привлекат някой благороден ухажор.
Обкръжен от блясъка на редки метални украшения, лакирани гребени, нефрит и скъпоценни камъни, ескортът на Мара напредваше и си съперничеше за място с десетки други домашни стражи, с техните возещи се на носилки господари и господарки. Някои ги носеха в паланкини, боядисани в карнавални цветове или обсипани с късчета искрящи раковини. Други побираха цели фамилии, крепени на раменете на по двайсет роби. Накъдето и да се обърнеше човек, празничната тълпа образуваше огромна блестяща вихрушка от хиляди цветове. Само робите бяха с простите си халати в убито сиво.
Кевин зяпаше ококорен като току-що прогледнал слепец. Зад кортежа от воини в червено и пурпурно, между прътите и балдахините на гъстата гмеж от носилки, видя стена, окичена с ленти и знамена, която взе за края на булеварда. Но щом свитата на Акома се приближи, очите му се разшириха от удивление. Преградата не се оказа стена, а част от Великия имперски стадион.
Амфитеатърът беше необятен, много по-голям от всичко, което би могъл да си представи. Носилките, войниците и простолюдието се изливаха нагоре по широко стълбище, а след това през кръгъл площад към второ стълбищно крило. На върха имаше нов каменен площад, а отвъд него беше входът към стадиона. Щом носилката на Мара започна изкачването си, Кевин погледна от двете страни и прецени, че трябва да има поне още дванайсет такива входа само от дворцовия квартал.
Дори тук стражите трябваше да мушкат и бутат, за да разчистят пътя за преминаващата си господарка. Цялото цуранско общество се беше стекло, за да присъства на игрите в чест на императора или да се нареди в шпалир да позяпа зрелището, предложено от по-висшите особи. Само велик повод като този ги доближаваше толкова до мощта на империята и хората от околностите се стичаха на тълпи в града, за да сочат, да бърборят оживено и да зяпат.