Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Събранието на клан Хадама приключи.
Един по един, според ранга, по-низшите лордове му се поклониха, преди да си тръгнат.
— Много нелепо събиране — подхвърли Кевин.
В този момент един войник от почетната гвардия на Мара го изгледа строго — казваше му да мълчи. Кевин му отвърна с обичайната си нагла усмивка, но изведнъж се сепна: това беше Аракаси, с церемониална броня, и изглеждаше от глава до пети безупречен воин. Имаше съвършена военна осанка, толкова безукорна, че мидкемиецът не беше забелязал присъствието му досега. Обзет от още по-голямо любопитство да разбере защо е нужно присъствието на Главния шпионин, Кевин запристъпва нервно от крак на крак, докато Мара не му махна да се върне и да й сложи воала.
Имперският квартал на Кентосани сияеше меко златист на фона на тъмнеещото небе. След като почетната гвардия се строи, за да ескортира Мара до градската й къща, Аракаси тръгна до Кевин. Вече достатъчно благоразумен, за да не го нарича по име, мидкемиецът каза само:
— Беше ли постигнато нещо важно?
Аракаси крачеше с ръка на меча, способен и гибелно опасен на външност воин, макар да не беше тайна, че не го бива с меча.
— Много.
Подразнен от този толкова кратък отговор, Кевин настоя:
— Например?
Аракаси не отвърна нищо, докато не завиха на няколко ъгъла и не излязоха през портите на имперския район, а и тогава обясни съвсем тихо:
— Хората от клана На лейди Мара ясно показаха, че тя може да разчита на разумна подкрепа… стига съюзите й да не подлагат други домове на риск. Ако враговете й създадат неприятност, ще трябва да се позове на клановата чест, за да получи помощ, а резултатът от такъв призив не би могъл по никакъв начин да бъде гарантиран.
Объркването на мидкемиеца беше явно.
— Клановата чест — повтори Аракаси. — Варвари такива. — Фразата не прозвуча обвинително! Началникът на шпионите обясни: — За да привлече хората от клана си във война, лейди Мара трябва да убеди всеки Господар, от най-могъщия до най-дребния, че противопоставянето на нейния дом е оскърбление не само за Акома, но и за целия клан Хадама.
Кевин вдиша натежалия от тамян въздух. Минаваха през храмовия квартал и се наложи да изтърпят кратко спиране, след като свитата бе принудена да отбие встрани, за да може да премине керван с дарове. Огромните окачени на кожени ремъци сандъци, носени на тежки пръти от роби, бяха пълни с метали, взети като плячка от варварския свят и след това разпределяни от Висшия секретар на императора, който заделяше дарения и за храмовете. Кевин изчака редиците от имперски воини в бели брони да отминат и попита:
— Е, и?
Аракаси потупа меча си.
— Призивите към клана са трудни, когато фамилиите са толкова политически разделени, колкото са нашите. Защото всеки нападащ дом се старае ясно да покаже, че ходовете му са срещу враг, а не срещу близките му от клана. Често като уверения се пращат дарове. — И след кратка пауза добави: — Лорд Десио е бил щедър.
Кевин се усмихна разбиращо.
— Доколкото те разбирам, те казват: „Не ни кани, освен ако не си сигурна, че ще спечелиш, защото Минванаби може да спрат да ни пращат подкупи. Но ако си сигурна, че можеш да ги унищожиш, тогава ще се притечем с радост, за да може да вземем своя дял от плячката“.
За първи път, доколкото Кевин помнеше, Началникът на шпионите се усмихна. А след това дори се изкиска.
— Никога не бих и помислил да го опиша така — призна Аракаси. — Но всъщност й казаха точно това.
— Проклятие. — Кевин поклати глава удивен. — А аз не видях нищо, освен една глупава церемония.
Мара се намеси от носилката:
— Вече разбираш защо го държа наблизо. Неговата гледна точка е… свежа.
Аракаси възстанови войнишката си стойка, но блясъкът се задържа в очите му.
— Съгласен съм, господарке.
— Не знам дали изобщо ще разбера някога народа ви — каза Кевин. Вече бяха навлезли в жилищния квартал и уличните лампи бяха по-редки. — Стоях и наблюдавах внимателно. Единственото обсъждане, което се разгорещи достатъчно, за да ми се стори важно, звучеше като спор за поземлена реформа.