Слуга на Империята

Да си роб варварин си имаше и предимства — никой не прояви изненада от това, че зяпа стъписан.

Но ако преддверията и коридорите го впечатлиха, то самата зала му подейства съкрушително. Издигната под кръгъл купол, тя бе обкръжена от горни галерии с лъскави дървени пейки, а на спускащите се надолу върху колони нива имаше столове, величествени като тронове. Всеки напомняше на Кевин за личната ложа на барона на Ябон на ежегодните градски панаири, от която той гледаше конните надбягвания. Дори най-нищожната благородна фамилия в империята беше удостоена с трон, сравним по великолепие с този на барона. Най-просторните галерии бяха на по-долните нива, най-близо до централния подиум, и много от тях бяха засенчени с балдахини, изрисувани и извезани със символите на дома — за да не може никой зад тях и отстрани да шпионира по време на заседания. Пътеки — всъщност широки алеи — отделяха ложите една от друга, така че куриери и слуги можеха да бързат без затруднения по възложените от господарите им задачи. Огромните размери на залата бяха необходимост: Кевин беше изумен от човешкото множество. По-долните нива бяха претъпкани с богато облечени лордове. Всевъзможните цветове, пера и скъпоценни накити бяха пир за очите.

Кевин с усилие затвори зяпналата си уста. И това беше събрание само на един клан!

Мара се беше опитала да му обясни клановите отношения. След дълъг и обезсърчителен разговор Кевин успя съвсем смътно да схване как са свързани всички тези благородници. Доколкото разбираше, някъде назад в тъмните дълбини на историята тези хора бяха имали предци, които са били братовчеди. Обвързани с обичаи, които според него бяха заплетени във възел от противоречия, те се придържаха към нещо, което според мидкемийската логика представляваше остаряла представа за родственост, която може да е била от значение в някой по-ранен век, но сега изглеждаше предимно церемониална. И все пак, когато Кевин изрази това свое заключение, Мара настоя, че клановата вярност не е илюзия. При подходящата мотивация тези отделни фракции бяха готови да се обединят и да загинат в кървава битка, защитавайки своя уклончив кодекс на идентичност. Тъкмо важността на тези връзки беше Великата игра, защото бъдеше ли призована клановата чест, никой дом не можеше да пренебрегне кръвните връзки и след това да опази достойнството си.